Все още не сме изпуснали всичко. Все още не е неспасяемо положението според мен“. Това каза пред БНР доц. Анастас Пашов от департамента по имунология към Института по микробиология на БАН по повод растящия брой новозаразени с коронавирус у нас.

Според него сме „по-близко до ръба на пропастта“.

„Изпуснахме възможността практически почти да задушим епидемията в началото на юни, но цената беше много висока, очевидно, социално-икономическа. Наложи се, доколкото разбирам, да се вземе компромисно решение и да опитаме да удържим положението на друго ниво. Наистина това, което виждам, е обезпокоително, но искам да обърна внимание, че тези числа не растат експоненциално, а това означава, че и мерките, които все пак доста хора спазват, а и най-вече усилията на здравната система, успяват да удържат епидемията на едно по-високо ниво. Колко време ще успеят да я удържат и ще могат ли да обърнат хода, това е друг въпрос“, допълни доц. Пашов.

По думите му, когато има само клъстерно разпространение и веднага се издирват всички контактни, това ограничава епидемията. Ученият припомни, че са регистрирани само единични бройки на заразени в началото на юни.

В по-голямата част от страната разпространението все още е такова, но в София е и частично дифузно.

„Дифузно означава, че е възможно да е всеки един и да няма видима причинно-следствена или епидемиологична връзка с който и да е от клъстерите. Според мен малко грешно се свързват броят на тестовете с броя на заразените, които се откриват. Причината е, че у нас тестовете се правят насочено, а не на случаен принцип. По този начин тестовете са прицелени в клъстерите, на самия фронт на разпространение на епидемията. Всъщност техният брой по-скоро се определя от това колко болни са открити и колко техни контактни“, каза Пашов.

Той подчерта, че едно от важните неща, които са научени за имунната система и коронавируса, е за голямата роля на т.н. „клетъчен имунитет“.

„Реално механизмът, който ни лекува от заболяването, е чрез клетъчния имунитет. Антителата ни предпазват от следващо. Много хора и не развиват антитела. Над 20% от безсимптомните и прекаралите болестта леко не развиват антитела. От клетъчния имунитет зависи колко тежко ще изкараме болестта. Често обаче смъртни случаи има и заради свръхактивност на имунната система“, обясни имунологът.

Доц. Пашов е оптимист, че ваксина за COVID-19 ще се появи скоро. Около 150 известни големи колектива правят разработки. 18 са в клинични изпитания, а една е в трета фаза.

„Имам съмнения колко лесно ще се направи ваксина и предполагам, че огромната част от тези ваксини, които се разработват, може да се окажат неуспешни“, смята Пашов.