Една от най-тежко протичащите паразитози, срещани в България, е ехинококозата, по-позната като кучешка тения. Тя често води до продължителна нетрудоспособност и рецидиви, макар и по-рядко до трайна инвалидизация, а понякога приключва с летален изход. Какво е характерно за заболяването и какви са изследванията, с които може да бъде диагностицирано, разяснява специалистът по медицинска паразитология в „ЛИНА” д-р Иван Макавеев. Лабораторията е една от малкото бази за специализация в страната по това рядко направление в медицината.
„Ехинококозата протича като хронично заболяване с образуване на паразитна киста предимно в черния дроб, но е възможно такава да се развие във всеки друг орган и да остане незабелязана с години. При нарастването си тя притиска и смущава функцията на органа, в който е локализирана. А в случай на спонтанна или травматична руптура (разкъсване), понякога се развиват тежки анафилактични реакции”, заявява д-р Макавеев.
Симптоми
При локализация на кистата в черният дроб, едни от първите симптоми са болка и тежест в дясното подребрие. В белия дроб, която е втората по честота локализация, тя обикновено нараства по-бързо и предизвиква персистираща мъчителна кашлица, отделяне на слузести храчки, примесени с кръв. В близост до плеврата води до болезненост при дишане.
Д-р Макавеев подчертава, че комплексният подход има решаващо значение за диагностиката на ехинококозата. Най-често паразитните кисти се откриват при профилактичен ехографски преглед или при такъв по повод на друго заболяване, или обзорна рентгенография. Когато има съмнение за ехинококова киста при което и да е образно изследване, е необходимо на пациента да се направи и серологично изследване за ехинококоза.
„При съмнение за ехинококоза е важно да се направи серологично изследване, при което се търсят антиехинококови IgG антитела. Тези антителата не са протективни, целта на откриването и проследяването на динамиката им е да се постави диагноза или да се проследи хода на заболяването за евентуален рецидив, както и да се наблюдава ефектът от лечението. Поради спецификата на паразита, биологичния цикъл, органната локализация и имунния отговор на организма, има случаи, когато IgG антителата не се позитивират, което не отхвърля диагнозата ехинококоза. Окончателно потвърждение е възможно едва след хирургичното отстраняване на кистата и изследването й цито/хистологично. Лечението на ехинококозата е най-често хирургично (с адекватна пре и постоперативна химиопрофилактика). Консервативна терапия се прилага самостоятелно само при контраиндикация за хирургично лечение”, заявява д-р Макавеев.
В лаборатория “ЛИНА” се извършват серологични изследвания за ехинококоза, които показват нивата на IgG антителата. От началото на 2022 г. са извършени 208 изследвания, от които позитивни са 23.
Разпространение
България е една от страните с висока заболяемост от ехинококоза в сравнение с другите Европейски държави. Водеща в класацията през последните 30 години е област Сливен. Лоша тенденция е, че относителният дял на заболелите от 0 - 19 г. е твърде висок - 20%.
Начин на предаване
Причинителят на ехинококозата се нарича Echinococcus granulosus. Биологичният цикъл на паразита протича в два гостоприемника: крайни гостоприемници (в които се развива полово зряла форма на паразита) на тенията най-често са кучета, вълци и чакали; междинни гостоприемници най-често са овцете, по-рядко говеда и свине, и за огромно съжаление и човекът. Хората се заразяват с ехинококоза по директен и индиректен път. Децата, които нямат изградени хигиенни навици, по-често се заразяват директно от инвазирани кучета като ги галят или гушкат. Животновъди или гледачи на кучета могат също да се заразят директно при неспазване на хигиена. По индиректен път човек се заразява чрез приемане на храна или вода, контаминирани с яйца на паразита.
Профилактика
Важна роля за ограничаване на заболяването има профилактиката срещу ехинококозата, която е лична и обществена. Обществената включва - контрол и ограничаване на кучешката популация (свободно скитащи кучета), редовно обезпаразитяване на овчарски и домашни кучета, контрол върху продаването на сурови месни продукти. На детски площадки особено където има и пясъчници е недопустимо да има достъп на бездомни кучета. Към личната профилактика се отнасят спазването на хигиенни навици - измиване на ръце след контакт с куче, щателно почистване на плодове и зеленчуци преди консумация. Домашните кучета трябва да се хранят в отделни съдове, лапите им да се почистват след разходка извън дома и да се ограничават контактите им със свободно-скитащи такива. Децата трябва да бъдат възпитавани да се отнасят с любов към домашните любимци, като същевременно спазват добра хигиена.
