Защо административните изисквания принуждават бременните жени и други пациенти да посетят поне четири различни лаборатории, за да си направят необходимите изследвания и как в Бургас слагат край на обикалянето? За това разговаряме с д-р Васил Костадинов, който е управител на медико-диагностична лаборатория „ЛИНА”. Лабораторията, която служи за модел в цялата страна.
- Д-р Костадинов, защо на другите пациенти в страната се налага да обикалят по няколко лаборатории за едно изследване и как в Бургас „ЛИНА” вече 16 години решава това неудобство?
- Лабораториите като „ЛИНА” в страната се броят на пръсти. В Бургас ние обединяваме клинична, микробиологична, вирусологична, имунологична, имуно-хематологична, патологична и паразитологична лаборатории, които отговарят на всички стандарти. Още преди години пациентите искаха с едно идване да си направят всички необходими изследвания и затова ние се постарахме да отговорим на това желание. Това обаче не бе никак лесно, защото има редица административни изисквания, но си заслужаваше, защото това е бъдещето. С развитието на науката и техниката, с внедряването на съвременни технологии и апаратура, с големите научни постижения в сферата на роботизацията и компютрите, се създаде възможност за много бързо и изпреварващо развитие на лабораторната медицина. За кратък период от време бяха разработени и осъществени огромен брой проекти на апарати и методи. Бяха открити и намериха приложение лабораторни показатели, даващи възможност за бърза диагностика и навременна намеса в развитието както на спешни състояния, така и в ранна фаза на много тежки и трудни за диагностицирани заболявания. Също за проследяване и мониториране на терапията, както и прогнозиране на туморни болести, сърдечно-съдови болести, захарен диабет и други. При това положение посещаването на няколко различни лаборатории е загуба на ценно време и натоварване за пациента.
- Здравната система реагира ли достатъчно бързо на развитието на технологиите и на желанието на пациентите, сред които бременни жени и възрастни хора, да бъдат максимално улеснени и пощадени от това да ходят в различни лаборатории и да им се взима кръв по няколко пъти?
- Административната система, вместо да обедини дейността на лабораториите, като съчетае основните специалности и тяхната дейност в едно звено, създаде редица догми и изисквания. Те засягат медицинските стандарти и хигиенно допустими норми за всяка една от конкретно изброените лаборатории, които доскоро не можеха да съществуват в обединен вариант, а само поотделно. Не беше възможно да се осъществяват заедно клинична и микробиологична лаборатории, не можеше да се работи на един и същ анализатор показател от клиничната и вирусологична лаборатории, не можеше да се гледат на един микроскоп препарати от различните специалности – например кръвна натривка за диференциране на левкоцити и такава за цитологичен анализ от лабораторията по патология. По изискване не можеше и да бъдат на един и същ адрес съответните лаборатории или ако е имало възможност, задължителните условия бяха за отделна чакалня, отделен санитарен възел, мъжка и женска тоалетна и гумени престилки на лаборантите.
- А какво е положението в момента?
- С много труд и прецизност „ЛИНА” създаде лаборатории, които работят по всички специалности. Те отговарят напълно на изискванията и вместо да разхождаме нашите пациенти до различни адреси, те могат да дадат проба във всеки от самостоятелните филиали и след това да проверят резултата си в интернет. Днес за пациентите, избрали „ЛИНА”, неудобство не съществува.
- На кого е нужно тогава административното разделяне на видовете лаборатории?
- В чисто медицински план част от изброените административни безумия все още са налице и за съжаление са демотивация да се осъществи нормална консолидация на лабораторната дейност. Друга пречка и крачка назад, в посока раздробяване и елиминиране на нормалното обединение, е действащото и в момента изискване всяко лечебно заведение да има собствена лаборатория. Това в последствие се допълни с израза „на територията на лечебното заведение”. По този начин се създадоха невероятен брой от подобия на лаборатории, които по своята същност и сега съществуват, но само, за да задоволят потребността от съответните административни изисквания. Тук са излишни коментарите с какви апарати, с какви реактиви и методи и как се поддържат тези лаборатории, какви са икономическите предпоставки и тенденции за развитието им и съответно нуждата от тях. Съществуването на над хиляда клинични лаборатории у нас е световен прецедент, който няма логическо обяснение, но който отдалечава възможността да бъде осъществена идеята за лабораторна медицина. Всъщност желанието да се занимава всеки с това, което може и разбира, и нежеланието да се впуска в чужди води, както и да върши чужда работа,водят точно до липсата на възможност за изграждане на избистрен модел на обединената специалност „Лабораторна медицина”. Често се питам какво остава тогава? И коя е причината например бременната жена да бъде пациент на 4 различни лаборатории – клинична , микробиологична, вирусологична и имунохематологична, и да бъде четири или пет пъти убодена с игла и разходена по всички краища на града или в няколко града? Къде е логиката и мисли ли някой в посока на това защо при условие, че един апарат изработва както клинико-лабораторните, така и имунологичните, вирусологичните и някои анализи от микробиологията, същият този апарат да работи само един вид анализи, защото е административно ограничен ?
- Какво е решението на този казус?
- Решението трябва да се наложи преди всичко от изискванията на хората – нашите пациенти. Така лабораториите, които с усилия са обединили в себе си клинична, микробиологична, вирусологична , имунологична, имуно-хематологична , патологична и паразитологична лаборатории е логично да имат потенциал за развитие. Ние сме много добре оборудвани, предоставяме по-голям брой и по-качествени анализи, имаме по-голям опит в лабораторната дейност, имаме изграден екип от специалисти, работещи заедно и в синхрон и имащи възможност да се допълват и развиват като такива. Надявам се нашата лаборатория, както и останалите подобни в страната, да станат модела, на който да се обърне внимание, като доказал се във времето. Този модел е предпочитан и от пациентите . А пациент е и всеки от нас.
