В лаборатория „ЛИНА" се изследват всички хормонални маркери за оценка на яйчниковия резерв.

„Подобна оценка се налага при жени, които имат репродуктивни проблеми и на които предстои да се подложат на ин витро процедури. От състоянието на яйчниците на жената до голяма степен зависи и успехът на избраната процедура по ин витро оплождане”, обяснява специалистът по клинична лаборатория в МДЛ „ЛИНА” д-р Пламена Хараланова.

Терминът „овариален резерв” включва съвкупността от всички яйцеклетки на жената и възможността за тяхното узряване. Всяко момиченце се ражда с точно определен запас от яйцеклетки (около 400 000), който е генетично заложен. При настъпване на полова зрялост и с напредване на възрастта, прогресивно намалява и броят на яйцеклетките. Това се дължи най-вече на овулацията, при която всеки месец започват да нарастват много първични фоликули, съдържащи яйцеклетки, но само един от тях овулира, а останалите се смаляват и отмират. Установено е, че жени на възраст 38 - 40 години имат едва около 25 000 яйцеклетки. Поради редица причини, могат да се наблюдават случаи, при които яйчниковият резерв не отговаря на биологичната възраст на жената – например млада жена да има понижен яйчников запас. Такива причини могат да бъдат различни заболявания, химиотерапия, облъчвания, автоимунни процеси, оперативни интервенции и др.
Съществуват различни методи за оценка на овариалния запас - хормонални, ехографски, стимулационни и др.

Хормоналната диагностика включва изследване на хормоните FSH , Estradiol, Inchibin B и АМН.

Ето каква е диагностичната стойност на всеки един от тези тестове:

ФСХ (фоликулостимулиращ хормон) - отделя се от хипофизата и води до узряването на яйцеклетката, стимулира яйчниците да продуцират естрадиол. Ефектът на ФСХ върху яйчниковите фоликули се контролира по механизма на отрицателната обратна връзка. Ниските нива на естрадиол са сигнал за хипофизата да произвежда повече ФСХ. Като маркер за яйчников резерв са важни стойностите му на 2-4 ден от началото на менструалния цикъл, като те са показателни и за отговора на яйчниците при евентуална хормонална стимулация. Стойности под 9 - 10 IU/ml са с добра прогностична стойност при овариална стимулация.

Естрадиолът се секретира от растящите фоликули през фоликуларната фаза на цикъла и от клетките на жълтото тяло в лутеалната фаза. ФСХ изследванията обикновено се комбинират с изследване на естрадиол, за да се подобри чувствителността на теста. Естрадиолът достига най-ниските си стойности рано в менструалния цикъл. Изследването на ФСХ и Естрадиол на 3-ти ден показва моментното състояние на оста хипоталамус – хипофиза – яйчник. Жени, които имат нормален яйчников запас, имат достатъчна продукция на яйчникови хормони рано в МЦ, за да поддържат ФСХ нивата в нормални граници. Обратно, самостоятелно повишаване на ФСХ , показва лошо производство на хормони, поради намаляващ запас на яйчникови фоликули.

Антимюлеров хормон (АМХ) - основно се произвежда от ранно зреещите фоликули, чийто брой е показателен за яйчниковия резерв. Спадът на АМХ, свързан с възрастта е постепенен и предшества промените в другите маркери за яйчников резерв като ФСХ и Инхибин Б. Той има редица предимства пред останалите тестове за оценка функциите на яйчниците. Сравнен с другите показатели, които трябва да бъдат измервани рано във фоликуларната фаза на менструалния цикъл, АМХ може да бъде изследван по всяко време, а също така проявява минимални вариации между циклите. По този начин се превръща в по-удобен маркер за пациенти и лекари. Нивата му не се повлияват сериозно по време на бременност, употреба на орални контрацептиви, GnRH лечение и могат да бъдат измерени и при тези условия. Ползата от неговото приложение може да е ограничена при жени със синдром на поликистозния яйчник (СПКЯ), където неговите стойности могат да бъдат завишени, както и при жени със затлъстяване, при които стойностите му могат да бъдат понижени.

Инхибин B - хормон, който се отделя от гранулозните клетки на малките, развиващи се фоликули под въздействието на ФСХ от хипофизата. При момичета, до достигане на полова зрялост, нивата на този хормон се повишават непрекъснато, а в репродуктивна възраст неговите концентрации са в зависимост от фазата на менструалния цикъл като максимума на неговата секреция достига в средата на фоликуларната фаза. С намаляване на броя на фоликулите, намалява и секретирания от тях Инхибин В. В ранния предменопаузален период, нивото на Инхибин В във фоликуларната фаза се понижава по-рано от нивата на естрадиола, поради което може да е предвестник на предстоящо настъпване на менопауза. При оценка на яйчниковия резерв, не се препоръчва самостоятелната му употреба, а като спомагателен, допълващ маркер. В постменопаузата, хормонът е в много ниски или недоловими концентрации. При повишени стойности след менопаузата, следва да се изключи гранулозоклетъчен или муцинозен карцином на яйчниците, за които е специфичен маркер. В тези случаи, нивата му могат да надхвърлят 60-кратно нормалните стойности.

При мъже, изследването му може да бъде полезно при диагностиката на нарушения в сперматогенезата и при диференциалната диагноза на крипторхизъм и анорхия, а също така и при уточняване на причините за безплодие при мъжа.

"Описаните тестове имат не само диагностична, но и прогностична стойност относно овариалния отговор при стимулационни процедури", разяснява д-р Хараланова.