Антиеритроцитни антитела, свързани специфично с повърхността на еритроцитите, докато участват в кръвообращението, се наричат фиксирани антиеритроцитни антитела, обяснява д-р Тодор Бояджиев, специалист „Трансфузионна хематология” в МДЛ „ЛИНА”. Те се доказват с пробата „Директен антиглобулинов тест” (ДАТ или директен тест на Coombs). Фиксирани антиеритроцитни антитела могат да се появят при:

  • Профилактика с antiRhD-Ig (след раждане, амниоцентеза, аборт)
  • фето-плацентарен кръвоизлив при бременност
  • хемолитична болест на новородено
  • несъвместимо кръвопреливане
  • автоимунни заболявания
  • някои малигнени заболявания
  • някои инфекциозни и паразитни болести

Наличието им след профилактика при бременност може да продължи повече от 100 дни и не е причина за тревога.

При съмнение за автоимунен или злокачествен процес, появата на фиксирани еритроантитела изисква определяне на имуноглобулиновата им характеристика. Резултатът определя част от схемата за лечение.

Двете изследвания (доказване на фиксирани еритроантитела и определяне имуноглобулиновата им характеристика) се извършват по нова технология с консумативи от Швейцария в МДЛ„Лина” Бургас и се осигуряват от НЗОК.