В последните седмици се наблюдава пик на заболелите от морбили в страната.

Затова вирусологът на медицинска лаборатория „ЛИНА” дава ценни съвети за това какво е важно да знаем за заболяването и как става изследването за него. То се извършва в „ЛИНА”, която е една от малкото лаборатории в областта, разполагащи със свой вирусолог.

„Морбили е остро инфекциозно заболяване, което е силно заразно. Предаването на инфекцията става по въздушно-капков път. Тя започва с попадане на вируса в респираторния тракт или в конюнктивите. Вирусът бързо достига да лимфните възли, където се размножава и настъпва първото му навлизане в кръвта - първа виремия. С повишаване на температурата настъпва вторичната виремична фаза, през която се инфектират вътрешната повърхност на кръвоносните съдове и епителните клетки. В резултат на това се получава обрив на лигавиците (петна на Коплик) и обрив по кожата, първоначално зад ушите, по челото, който се разпространява по цялото тяло. Днес се смята, че обривът е резултат от реакция на забавена свръхчувствителност”, обяснява д-р Николова.

Диагнозата морбили се поставя при наличие на три симптома: генерализиран макулопапулозен обрив в продължение на 3-4 дни (брустница, дребна шарка), температура над 38,5 градуса и наличие на кашлица, ринит, конюнктивит. По време на обрива се появяват специфични антитела IgM, IgA, IgG, които обуславят имунния отговор. Първите два изчезват в продължение на около два месеца, а последните остават трайни и пожизнено. След успешно проведена ваксинация се образуват същите IgG антитела, които са защитни и при среща с вируса не настъпва инфекция или то тя е значително по- лека. След въвеждане на специфичната профилактика на морбили, често се наблюдават нетипични форми на заболяването.

Д-р Николова обръща внимание, че има много заболявания, които са със сходен обрив- рубеола морбилоза, скарлатина, инфекциозна еритема, адено вируси, коксаки вируси, медикаментозин алергичен обрив и др.

Това налага извършване на лабораторна серологична диагностика за доказване на специфичните морбилни антитела IgM и IgG по метода ELISA. Наличието на IgM антитела е показател на прясна инфекция, а в някои случаи и за реинфекция, когато се установи, че са бързопреходни. Серумните проби се вземат между 5-я и 30-я ден. Доказването на IgG антителата, след 14-тия ден от началото на заболяването е показател за преминаваща инфекция. Същите тестове се използват за доказване на IgG антитела за отчитане на имунният отговор след направена ваксина или реваксина.

От 2004 год. България е включена в Програмата на Световната здравна организация за елиминация на болестта в Европа. До стартиране на ваксинацията са настъпвали епидемии през 2-3 години, като са боледували предимно деца до 5-7 годишна възраст. След въвеждането на специфичната профилактика се стига до удължаване на междуепидемичните периоди, намаляване броя на заболелите, и увеличаване на възрастта им.