Широко разпространено е схващането, че при анемия трябва да се приема непременно желязо под формата на различни препарати. Но някои заболявания водят до повишеното му натрупване в организма, затова, преди да се започне прием на такъв препарат, е необходимо задължително да се изследват нивата на желязо, желязосвързващ капацитет, трансферин, сатурация на трансферин и феритин. Тези изследвания отразяват железния статус на организма и неговите запаси, обяснява д-р Пламена Хараланова от медицинска лаборатория „ЛИНА”.

Чрез този пакет от лабораторни анализи, може да се разграничи желязодефицитна анемия от анемия при хронични инфекции, включително туморен процес. За изключване на налична инфекция могат да се изследват С-реактивен протеин (CRP) , скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ) и други специализирани изследвания, съобразно подозираната причина, водеща до хронично възпаление.

„Ако резултатите от изследванията, отразяващи железния баланс са нормални, вероятно не се касае за желязодефицитна анемия и е необходимо да се изследват допълнително нива на витамин В12, фолат в серум и еритроцити, електрофореза на хемоглобин. Целта е отхвърляне на пернициозна анемия ( мегалобластна или Витамин В12 дефицитна анемия) или анемия при наследствени хемоглобинопатии”, разяснява д-р Хараланова.

Важно е да се знае, че прилагането на железен препарат в случаи, когато той не е необходим, не само няма да доведе до подобрение на състоянието на пациента, а може и да го увреди.

„Друга погрешна практика, на която често се натъкваме, е изследването на желязо и витамин В12 по време или скоро след приключване на лечение със съответния препарат. Контролът на кръвните показатели и най-вече на хемоглобина трябва да става поне месец след приключване на терапия с венозен или перорален препарат. Хемоглобинът е показател, който по-бавно реагира и очакваните промени могат да се наблюдават не по-рано от 3 седмици от началото на лечението. Изследването на желязо по време на прием на железен препарат няма информативна стойност и само може да заблуди лекуващия лекар”, съветва още специалистът по клиничка лаборатория.

Тя признава, че една от честите находки, на които се натъква ежедневно при анализа на лабораторните резултати, е анемията. При нея се установяват намалени стойности на хемоглобин и еритроцити в кръвта на пациентите. Обикновено се открива при профилактични изследвания, проследяване на друго заболяване или в хода на изясняване на неспецифични оплаквания като отпадналост и лесна уморяемост. Анемията често е симптом, който съпровожда други болести и за правилното й лечение е необходимо да се изясни вида и причината, която я предизвиква. Първото изследване, което пациентът трябва да направи, за да разбере дали има анемия, е кръвна картина. Важно е да се знае, че тя трябва да се извърши сутрин, на гладно, тъй като вариациите на хемоглобина в рамките на деня са значими, а броят на левкоцитите се влияе от прием на храна. Резултатът от кръвната картина е съвкупност от много показатели - 8, 16, 20, а може и повече в зависимост от това на какъв хематологичен анализатор е изследвана кръвта.

„В лаборатория „ЛИНА” разполагаме с най-съвременните апарати, като Abacus5 и Sysmex XN 1000, които могат да извършват 5-типно диференциране на белите кръвни клетки с най-модерна технология. Кръвната картина дава информация за концентрацията на хемоглобина, червените кръвни телца, хематокрита, тромбоцитите и левкоцитите. Еритроцитните индекси са също много важни показатели от това изследване, по които съдим за големината (обема) на еритроцитите (MCV), за средното съдържание на хемоглобин в отделния еритроцит или в даден обем кръв (МСН и MCHC), за това има ли различия в размера и формата на еритроците (RDW). По тях може да се прецени дали анемията е хипохромна, нормохромна или хиперхромна и да се прецизират допълнителните изследвания, необходими за нейното уточняване. Ценна информация може да се получи и от морфологията на еритроцитите, където под микроскоп се наблюдава оцветена натривка от кръвта на пациента и описателно се отразяват промените, които се наблюдават във формата, големината, оцветката на еритроцитите, наличието на патологични включвания в червените кръвни клетки. От така оцветения препарат може да се извърши и микроскопско диференциране на белите кръвни телца (левкоцитите). Чрез него може да се установи наличието на патологични, млади клетки, които нормално не се срещат в кръвта на пациента. При заболявания като левкемии и лимфоми откриваме такива промени и това ни дава отговор на въпроса, касаещ причината за анемията. В нашата лаборатория сме възприели практиката, ако срещнем необичайна находка от апаратното диференциране на левкоцитите, да извършваме и микроскопско такова дори и то да не е назначено, с цел да бъдат навреме диагностицирани сериозни заболявания, водещи до развитието на тежка анемия. Ако установим смущаващи находки, търсим контакт с лекуващия лекар или насочваме пациента за консултация с хематолог”, разяснява д-р Пламена Хараланова.

Специалистът споделя, че проследяването на лекувана анемия се препоръчва да става през три месеца в рамките на първата година и след това веднъж годишно, ако показателите се задържат стабилни и няма клинични оплаквания .

снимка: internet