Лекарите да изписват болничните за много по-кратък период, за да се спрат злоупотребите. Това е една от мерките, които предлага правителството в анализ на причините за нарастване на изплатените от осигурителите и държавното обществено осигуряване парични обезщетения за временна неработоспособност.

Джипито ще може да изписва до 7 непрекъснати дни. Сега личният лекар може да дава болничен до 14 дни. Освен това той ще изписва листове за не повече от 20 дни с прекъсване в рамките на една календарна година.

Лекарските комисии по решение на ТЕЛК пък ще изписват еднократно до 20 дни, вместо сегашните 30, а тези от 180 ще бъдат намалени на 120. "След изтичане на 120 дни непрекъснат отпуск или 240 дни с прекъсване в две предходни календарни години и в годината на боледуването, при необходимост от продължаване на временната неработоспособност - след решение на ТЕЛК", пише в мотивите. предлага се да не се разрешава ползването на отпуск за временна неработоспособност непрекъснато за повече от 360 дни.

Държавата няма да плаща болничният, ако болният не се яви, а призован за повторна проверка в ЛКК.

При профилактични прегледи пък няма да се издават болничен. "В тези случаи лекарят, който прави прегледа, изследването или консултацията, да издава служебна бележка на осигурения, в която да отразява часа на
явяването и часа на приключването на изследването", пише още в анализа.

"Допълнителен контрол може да се осигури и чрез регламентиране на възможност за работодателя да сключи договор с лечебно заведение, в което да изпраща за повторна експертиза своите служители /с тяхно съгласие/, при съмнение че издадените им болнични листове не отразяват адекватно здравословното им състояние. Мярката би имала възпитателен и превантивен характер срещу злоупотребите с правото на ползване на отпуск при временна неработоспособност" , е друго предложение на властта.

Болните задължително ще трябва спазват предписания режим, лекарствената терапия, назначените диагностично-лечебни процедури
и прегледи, включително и в случаите при отпуск поради временна неработоспособност. Ако например е изписано лечение в болница, а пациентът е хванат на море или на втора работа да бъде наказван, защото не спазва режима. тази промяна се предлага в Закона за здравето. Освен това няма да му се плаща и целият болничен, а не само дните от нарушението, като тази промяна ще бъде регламентирана в Кодекса за социално осигуряване.

Данните за динамиката на разходите за парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване показват, че за периода 2010-2018 г. те са нараснали от около 253 млн. лв. до малко под 463 млн. лв. Това е ръст от 83,2 %
"Нарастването на разходите за този вид парични обезщетения е съпроводено с нарастване на общия брой издадени болнични листове поради общо заболяване – през 2010 г. са издадени 1 473 800, а през 2018 г. – 2 243 5000.

За този период са се вдигнало и средното обезщетение за болничен на ден. През 2010 г. то е било 20,1 лв. на ден, а през
2018 г. е 27,0 лв., което е ръст от 34,32 на сто.