Българските граждани, макар и здравноосигурени доплащат над 50% в доболничната помощ. Това съобщи проф. Асен Балтов, директор на "Пирогов" по време на дискусия на тема "Управление на съвременното здравеопазване – предизвикателства и добри практики", която се проведе в София.

Средствата са за различни изследвания, назначени от лекар-специалист, които не се покриват от НЗОК или направленията са свършили, а пациентите трябва да ги направят, за да започне по-скоро терапията им.

Около 600 000 души без здравни осигуровки са оставени на произвола на съдбата, съобщава "Монитор". Те имат само спешната помощ, която не може да им откаже лечение дори при неспешни състояния. Затова те задръстват спешните кабинети и приемни отделения и хора с наистина спешни състояния се налага да чакат, подчерта проф. Балтов. Според него заплащането на вноски за пет години назад, за да влязат отново в системата сега е непосилно за тези хора. За да се облекчи обаче работата на спешните лекари за наистина спешните състояния, държавата трябва да създаде облекчена процедура за възстановяване на здравноосигурителните права на белните или друга възможност за тяхното лечение.

Членът на Надзорния съвет на НЗОК от квотата на работодателите Григор Димитров посочи като проблем пред българската здравна система започващата отново реформа в сектора от всяко ново правителство. За да се избегна това, той посочи необходимостта от съзаване на национална здравна доктрина за период от 20 години.

Не държавата, а ние с вноските си финансираме здравноосигурителната система, отбеляза Григор Димитров. В подкрепа на думите си той приведе факта, че бизнеса внася 82 лв. месечно за осигуровки на човек, докато държавата само 35 лв. на държавен служител от седемте категории, на които тя поема здравното осигуряване. Така, по изчисленията на надзорника, тя внася годишно само 4,7 млн. лева. Той беше категоричен, че няма равнопоставеност на тази база, след като работещите плащат три пъти по-високи вноски за здраве, отколкото държавата за определени категории чиновници.

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров окачестви като положителна практиката, въведена неотдавна да се плаща на болниците не само за преминал пациент, но и за свършена работа. Според него обаче би следвало да се въведе критерии плащане и за качетво на лечението. Същата теза покрепи и Националната пациентска организация в лицето на нейния председател д-р Станимир Хасърджиев.

В този сектор много трудно се постига консенсус, заяви заместник-здравният министър и председател на Надзорния съвет на НЗОК Жени Начева и обяви, че МЗ подготвя нова здравна национална стратегия, на чиято база ще се решават и всички проблеми. Разширяваме обсега на централизираните търгове не само за онколекарствата, но и за всички останали медикаменти по линия на касата, съобщи тя. Така, по думите й, ще се постигне намаляване на цените. Начева съобщи още, че през тази година ще бъде пусната част от интегрираната Е-система и ще се работи за приемането на стандартите за добра медицинска практика.