Бъдещето!

Как си го представяхме

Бой с извънземни и зомбита, терминатори, бягство от матрицата, междузвездни войни, царевицата загива, а Матю Макконъхи ни търси нова планета.

Какво се оказа

Кихаме си в лакътя, звъним в полицията, че бабичките са се събрали пред блока, глобяват ни за разходки в парка, в банката пускат само хора с маски, а най-гледаният филм е „Заразяване”.

COVID-19 направи нормалните неща точно обратното – забранени, а вредните като стоенето пред телевизора, не ходенето на фитнес и социалната дистанция – правилни. Само едно нещо си остана така както е – кучето все още е най-добрият приятел на човека.

Как се промени светът?

Войната преди срещу войната сега

Прадядовците ни са ходили на фронта, оставяли са семействата си, за да се сражават на живот и смърт с врага, били са бомбардирани, прострелвани, убивани или са правили обратното, за да оцелеят.

Днес единственото, което трябва да направим, за да спасим човечеството, е да не излизаме с приятели, да си стоим вкъщи, да гледаме телевизия и да убиваме врага с вода и сапун, като си мием ръцете. Тоест, не трябва да правим нищо. Врагът е невидим и вместо бойни отровни вещества, използваме дезинфектанти, мокри кърпички и спирт.

Правилният живот преди срещу правилния живот сега

В недалечното минало, още преди онзи прилеп да не бъде изпечен както трябва, всички ни призоваваха да спрем да си гледаме смартфоните, за да говорим един с друг, да поддържаме контакт помежду си, да излезем от интернет и да заживеем в истинския свят, вместо да играят видео игри, децата да тичат в парка, да пътуваме, да откриваме нови страни. Сега ни призовават обратното.

Съвсем доскоро беше абсолютно неприемливо да искаме от лекарите да ни дават съвети по телефона и прегледът на място беше не само препоръчителен, а дори задължителен. Сега всичко това е преобърнато наопаки и правилното поведение е да звъним по телефона, а не да чакаме пред кабинетите. От малки са ни учили, че израз на добро възпитание е деликатно да си бършем носа с кърпичка, дори в училище ни проверяваха за чисти кърпички, а учителките се караха, ако видят, че някой сополанко се бърше в ръкава си. Днес обаче изразът на отговорно поведение е именно да скриеш лицето в ръкава си и то в зоната на лякътя.

Разделени срещу заедно

Половината човечество е под карантина, за да се прекъсне предаването на вируса. Социалната дистанция е единственият начин за контрол на пандемията. Ръкуване, прегръдка или целувка за здравей са немислими. Събирането на групи хора и разходките са забранени, театрите, кафенетата, ресторантите и хотелите затворени. Празни са, за да не се пълнят болниците. И в тази версия на действителността вторият най-страшен вирус след SARS-Cov-2 се оказва безгрижието. Мнозина се възмущават на мерките, защото искат да дишат чист въздух и да са на слънце в парка, но същевременно никой не иска да диша, закачен на апарат в болницата. Вярата – това няма да се случи на мен, все повече помага за разпространението на вируса. Защото може да и да не се случи точно на нас, но може да застигне човека, срещу когото кихнем. И тук големият въпрос е – пука ли ни за чуждия живот или си искаме разходките, защото ни е скучно?

Новините преди срещу новините сега

Омръзнало ви е от коронавирус?

Никога не сме си мислили, че някъде в бъдещето ще отидем на брифинг, екипирани с маски, очила и хирургически ръкавици, а шефът на бургаската полиция ще съобщи, че предният ден са заловени 11 души за игра на карти в затворено помещение, а преписка за това ще бъде изпратена в прокуратурата. Никога и не сме си мислили, че в полицейската хроника за деня ще има само две престъпления, по-тежкото от които кражба на колело. Но това време дойде. Разбира се действителността ще продължи да се изкривява и колкото по-дълго сме в плен на заразата, толкова по-различна ще става.

COVID-19 ни кара да се лутаме между трагедията и комедията, а това дали някой ден ще разказваме на внуците как сме спасили света, като сме яли чипс на дивана, зависи само от нас.

Помните ли, че в началото споменахме за филма „Заразяване”? Той единствен от холивудските продукции е много близо до сегашния ни свят. И в това няма нищо учудващо. Филмът е реалистичен, защото е консултиран с учени. Затова, когато учените кажат, че трябва да си мием ръцете и да стоим вкъщи, по-добре да ги послушаме, поне докато измислят ваксина или лечение, което да ни върне в парковете, градините и в прегръдките на любимите ни хора здрави. Едва ли някой иска да е болен от нещо, с което науката се сблъсква за първи път и за което все още не е измислила лечение, нали?