"Амбицирани сме за търсене на лечение, използването на кръвна плазма е доста обещаващо. Лечението с кръвна плазма е спасило живота на хиляди хора по света". Това коментира проф. Радостина Александрова, доктор по вирусология към Института по експериментална морфология, патология и антропология към БАН. "Терапията съвсем не е нова за медицината и е въведена още в края на 19 век. Самото лечение с кръвна плазма, която съдържа антитела от преболедували, е много обещаващо при коронавирус. След третия месец от преболедуването антителата наистина намаляват, но още е рано да се изкажем по въпроса за изграждането на имунитета срещу болестта", категорична е проф. Александрова от БАН.
Вчера и шефът на Националния оперативен щаб ген. Мутафчийски заяви, че според последните изследвания наистина имунитетът, който се изгражда при преболедувалите К-19, не трае дълго. "Възникват генетични мутации при коронавируса, чиято клинична картина е много по-лека, което е добър знак", обясни още ученият. "Създадена е клетъчна линия, като може да се създаде биопродукт в бъдеще, което ще допринесе за терапия на коронавируса", поясни тя в сутрешния блок на БНТ. "Работи се сериозно и за лечение със стволови клетки, тяхната идея е да се помогне да се предотвратят изменения в органите. Учените работят много сериозно и в областта на лечението със стволовите клетки, които могат да възстановят увредена тъкан", поясни още проф. Александрова. "Те се използват, но все още не става въпрос за масова терапия след преболедуване на вируса. Една от целите е да противодейства на фирбозните изменения в белия дроб сред среща с коронавирус. Те са следствие след тежко прекаран COVID-19. В стволовите клетки се крие надеждата на медицината и за така нареченото тъканно инженерство", поясни още проф. Александрова.