Само преди дни в Ню Йорк на официална церемония българинът Стоян Ненов получи първата награда „Пулицър” в историята на нашата фотожурналистика. В историята на България изобщо. Отличието му бе присъдено като част от екип на агенция „Томсън Ройтерс” за отразяването на мигрантската криза на границата между Гърция и Македония .

Снимка БТВСтоян Ненов. Снимка БТВ

Преди десетина години, преди откриването на националната изложба за фотожурналистика „БГ Прес фото” в централното фоайе на НДК имаше върволица от посетители – случайно минаващи хора и автори. Те търпеливо очакваха обявяването на наградите. Тъкмо в суетнята по подреждането на паната със снимки, надписи под снимките, осветление, микрофони и всичко съпровождащо видях един двадесетгодишен фотограф. Познавах го от някои събития, на които сме снимали заедно. Допуснах, че може да е участник в изложбата и го попитах как се казва. Той отговори само с малкото си име – Стоян. Това беше като да говори за фотожурналист и да кажеш Олег, всички разбират, че става дума за Олег Попов. Брей, какви са нафукани тези младите, си помислих, а от списъците с участници разбрах, че Стоян е Стоян Ненов, авторът на серията снимки от родопска сватба в Рибново. Наградихме Стоян с грамота, в следващите години също – все привличаше вниманието на журито с чистите си композиции и перфектна работа.

Годините минаваха, Стоян Ненов трупаше професионален опит, а ние, по-възрастните, гледахме чудесните му попадения в рубриките на агенция Ройтерс. Момчето тихо и незабележимо премина през всички бури на политическия живот в България, Балканите и на важни световни събития. Помня участията му във фотографски конкурси с портрети на световни джазмени – фокусът цепеше косъма, дъхът на музиканта спира в кадъра му. Перфектно изображение, сякаш си до портретирания.

Да си незабележим ни учат всички книги по фотожурналистика. Ти трябва да се слееш с хората, да намериш най-характерния типаж от всички на събитието, никой да не гледа в обектива, да направиш една съдържателна композиция и да уловиш “решителния момент”- както го нарича класикът на фотожурналистиката Анри-Картие Бресон.

Най-важното за един фотограф е да е запознат със събитието, което отразява, да познава главните лица, процесите, които следи. Фотографът сам трябва да може да напише текст за събитието и да го изпрати по най-бързия начин до редакцията. Такива са съветите на нашия пръв фотожурналист Петър Морозов в интервю за в. “Фотожурналист” от 1933 г. Той допълва още, че “фоторепортьорът” трябва да познава камерата си толкова добре и да работи бързо с нея, както ръката познава лъжицата и намира устата, когато се храниш. Фотожурналистът е истински творец на култура, допълва Морозов. Ами това е Стоян.

Творческата зрялост, целенасоченост и дисциплина са логична предпоставка за един творец. От общо 17 кадри от 8 автора на наградената серия снимки с “Пулицър” Стоян Ненов е автор само на един кадър. Гъркът Янис Бехракис е най-плодотворен с неговите осем снимки от цялата серия. Кадърът на Стоян обаче съдържа нещо, което никоя друга снимка от избраните не съдържа. В нея ние единствено откриваме битката за оцеляване, но не сред морските вълни, не в лагер, палатки, кал и мизерия. Героят на снимката се е провесил на прозореца на един вагон и опитва да се качи. Виждаме полицай, който го гони да го удари с палката си пред потресаващото безразличие на емигрантите вътре във вагона. Така обобщението за човешкото страдание изглежда още по-силно и драматично, защото егоизмът на “спасените” е ужасяващо напомняне към зрителите за това какво ни предстои като европейци. Да спасяваме, но и да възпитаваме в хуманност и ценности хора от друга цивилизация.

Вече не е нужно да казваш във фотографския свят цялото име на Стоян Ненов, защото той просто е само Стоян. При това само на 29 години!

Щедър, дискретен
и благороден човек

Приятелите на Стоян Ненов казват за него, че е много тих, мълчалив и освен да снима и да пие кока-кола, нищо друго не прави. Хобито му е да помага с каквото може. Без да се натрапва, дискретно пред другите, без да те кара да се чувстваш неловко. Веднъж подарил фотографска раница на колега, който се оплаквал, че не му стигат парите за това. На друг дал чанта за камерата му. Завел друг колега в магазин за електроника да гледат, а му купил един терабайт памет, защото чул, че онзи е в затруднение. Ако имаш нужда от нещо, той ти помага, без да му го искаш, казват колегите на Стоян.

ЗА НЕГО

Заслужава уважение за труда си
Това е най-голямата журналистическа награда, която някой може да получи, и аз много се радвам за Стоян. И като млад фотограф, и сега той е бил винаги много работливо момче, което заслужава уважение за труда си. Няма никакво значение, че наградата му е за част от комплекта снимки на колегите от Ройтерс, с който участват общо осем кореспонденти. Неговият кадър е един от екшън кадрите от серията – показва какво се случва на границата между Гърция и Македония.
Олег Попов, фотожурналист

Човек с чувство
за хумор
Има прекрасно чувство за хумор и е приятно да се работи с него. Относно наградата, дай Боже всеки му! Снима много добре и е в отлични отношения с колегите. В неговия кадър се разбира ясно, че не всички са добре разположени към бежанците. Виждаш един влак, едва ли не последния влак, в който искат да се качат всички, а това е невъзможно. Тук няма драматични лица, страдание, а виждаме документ, част от съдбата на емигрантите.
Васил Донев,
фотожурналист от ЕПА

Един от учениците
на Шаварш Артин
Познавам го още като стажант при нас във в. „Демокрация”, един от учениците на Шаварш Артин. Стоян е изключително стойностен и морален човек, което за мен е най-важното нещо за един фотожурналист. За мен наградата „Пулицър” е голямо признание за един българин, с което могат да са горди всички колеги. Помня как един ден Стоян дойде и каза, че Олег Попов го е поканил да сътрудничи на Ройтерс. Целият трепереше от вълнение.
Крум Стоев, фотожурналист,
в. „Телеграф“

Трябва да се гордеем с него
Той е от хората, които са бавни, методични и работят с интелект, а това са белезите на професионализма. При него сякаш лисва емоция, но това е само външно. За него мога да кажа само суперлативи, но най-важното нещо е дисциплината. Той знае за какво е отишъл някъде и го прави. Чувствителен е, виждал съм го да се разплаква при драматични сцени. За нас, българските фотографи, няма нищо по-хубаво от това, че той взе „Пулицър”, защото е един от нас.
Веселин Боришев,
фотожурналист „Клуб Z”

Източник: trud.bg