Според глобалното изследване на Института на Reuters 62% са хората, които се стремят да са актуално информирани. 51% не разбират случващото се около тях, научавайки новини от дневния информационен поток, който достига до тях.

Това са данните, които породиха най-много въпроси и впечатлиха още в началото участниците в Шестия световен конгрес на информационните агенции, който стартира днес в София. Конгресът започна с интересни презентации за световните тенденции и бъдещето на информационните агенции. Форумът събира на едно място над 100 представители от различни държави, които в рамките на три дена ще дискутират по темата „Бъдещето на новините“. Домакин на проявата е Българската телеграфна агенция, която се е погрижили, както за добрата организация на събитието, така и участието в него да имат интересни лектори и лидери в световната медийна индустрия. Форумът от българска страна бе открит от генералния директор на БТА Максим Минчев и президента на България Румен Радев.

Изказването на Радев стана повод много от лекторите да цитират по късно думите му и да се връщат към примера, с който той онагледи важността на новините, дешифрирайки израза „ситуационна увереност“, която трябва да има един пилот. Вярната и точна информацията трябва да дава възможност, когато е необходимо да се вземат решения, да се реагира адекватно, правилно и навреме. Информацията, която е нужна за правилната оценка на ситуацията е най-важното условие за вземане на решения, които могат да са на живот и смърт, посочи Радев.

Първият лектор – Петер Кропш, изпълнителен директор на ДПА-Германия и президент на EANA, който посочи, че единствената роля на държавата трябва да бъде създаването на среда за свободни медии. Нашата работа като информационни агенции е да представяме всички гледни точки независимо дали сме съгласни с тях или не; да осигуряваме на обществото информационния инструментариум, на базата на който то да вземе правилните решения. Според него обаче често днес медиите са под обсада. Институциите постоянно се опитват да прескочат медиите като използват социалните платформи. Собственици на медии стават хора, които са силно обвързани политически или икономически. Влиянията влизат през задната врата, отбеляза директорът на ДПА. Така според него се разместват лицата, които заемат ръководни позиции в медиите. Прави се опит да се влияе на медиите и това става ежедневно. Новини, които отразяват власт имащите по негативен начин, биват заклеймявани като фалшиви новини, каза Кропш.

Държавата не трябва да се намесва и да казва за кое е правилно да се говори и за кое не. Директорът на ДПА е на мнение, че ролята на държавата е по-всеобхватна, а именно да създаде благоприятна среда за развитие на независимата журналистика и да създаде благоприятна законодателна среда за това. Държавата трябва да създаде възможности за равнопоставеност на националните медии с големите платформи като Гугъл, Фейсбук и т.н. медии, да приеме закони, гарантиращи лоялната конкуренция. Икономическото състояние на медиите е от ключово значение също. Медиите, които могат да съществуват без субсидии са наистина независими, смята Кропш.

Расмус Нилсен, директор на Института на Reuters за проучване на журналистиката, и лектор по "Политически комуникации" в Оксфордския университет представи наскоро публикувания доклад за употребата на онлайн информационните потоци.

Основните заключения в доклада, който обхваща 38 пазара, посочват, че в резултат от кризата с фалшивите новини и дезинформация, хората разчитат все повече на по-известните марки с добър имидж, сподели Нилсен. Освен това доверието в новините и отразяването продължава да се понижава. Хората смятат, че има и негативно оформяне на онлайн новините. Все по-малко хора прекарват време във Фейсбук и други социални мрежи. Оформя се ново пространство около използването на Podcast, особено сред по-младите потребители, а желанието за онлайн абонамент е ограничено до определени държави и марки, добави Нилсен.

Той посочи, че според данните на Института на Reuters 66 % от анкетираните потребители използват предимно смарттелефон, за да осъществяват достъп до онлайн съдържание и информационните потоци, а не таблети или лаптопи. 28 % от потребителите проверяват новините сутрин именно чрез своя смарттелефон, а 54 % осъществяват достъп не само до новини, но и до всякакво информационно съдържание. Достъпът до новини и информация през последните години е обвързан с ползването на нови по вид апликации. Наблюдава се спад на ползването на Туитър, Фейсбук и Инстаграм.

Нилсен посочи още, че се повишава % на хората, които се притесняват от фалшивите новини. 26% от потребителите например са опасяват от дезионформация, което ги кара да търсят такава в световни агенции като БиБиСи или Гардиан. Все повече хора спират да разпространяват съдържание защото не са сигурни в достоверността му.

35% са хората във Великобритания се опитват да избягват новинарска информация, защото според тях това ги депресира и затормозява.

По думите му усилията на информационните агенции трябва да се насочат към това да се убедят хората, че чрез журналистическата работа може да им се помогне да разбират случващото се около тях.

„ Социалните медии развиват токсична среда“, заяви в началото на своята презентация Ърл Уилкинсън – изпълнителен директор на Международната асоциация информационните медии (International News Media Association – INMA). „Ситуационната увереност на пилота, за която говори президента Радев важи и за нашия бранш. Журналистиката има значение и хората заплащат за тази ситуационна увереност“, допълни той.

Уилкинсън посочи някои от тенденциите в световен мащаб като започна с нещо, за което все още не се говори много – освобождаването на журналисти, които нямат дигитални умения. Като важна посока, по която всички си дават сметка, че трябва да се работи е привличането и задържането на таланти и постоянното учене. „Може би бъдещето е на анализаторите на данни, но може и да е на хората, които знаят как да използват тези данни“, каза още той.

По думите му все повече навлиза персонализирането на съобщенията. През 2021-2022 г. персоналните съобщения ще станат норма, прогнозира Уилкинсън.

Данните показват, че Фейсбук има сериозен проблем с доверието. В Колумбия 70% от дигиталния трафик на агенциите е във Фейсбук, но това е твърде много. Необходима е стратегия, която ще доведе хората при нас през централния вход, а не през страничния, коментира още експертът. Според него формулата на успеха е не да си по-добър, а да си уникален и различен.

Клайв Маршъл – изпълнителен директор на Press Association, Великобритания и Президент на Световния съвет на информационните агенции коментира за Фрог Нюз 111-тото място на България в класацията за свобода на медиите, което нарежда страната ни последна сред страните в ЕС и балканските ни съседи.

„Може би световните информационни агенции обръщат внимание на мястото в класацията по свобода на словото, но не и на причините за това, защото България е само една от 180 държави, които участват в тази класация. Моето усещане е, че като страна-член на Европейския съюз България има своята отговорност да подобри ситуацията. Мисля, че е недопустимо да бъдете 111 –ти в света, точно за това повдигнах и този въпрос днес. Единственият начин да се промени това е да се обърне внимание на същността на проблема, защото журналистите, качествената журналистика, трябва да има възможността да работи свободно - това е част от демократичното общество.“, каза Маршъл.