БНТ е изправена пред фалит и дори и да затворим телевизията и нищо да не произвеждаме, от бюджета за следващата година ще ни остане дълг от около 1,5 милиона лв, обясни директорът на телевизията Емил Кошлуков по време на дискусията „Обществената мисия на БНТ- поглед в бъдещето“. В нея взеха участие експерти като Иван Стамболов - Сула, членът на СЕМ Бетина Жотева, депутатите Диана Саватева и Тома Биков от ГЕРБ, както и Мартин Захариев, Татяна Буруджиева, Антоний Гълъбов, Харалан Александров, Румяна Коларова.

Директорът на БНТ Емил Кошлуков представи анализ на финансовите показатели на БНТ за тази и следващата година. От цифрите става ясно, че 45% от дефицита за 2019 г. на националната телевизия е от такси за разпространение на програмата, а само 5% от парите отиват за създаването на вътрешни и външни продукции. 11% от парите отивали за “Стани богат”, 8% - за излъчване на чужди филми и програми, 18% - за спортни събития, 9% за задължения към доставчици и 3 на 100 от бюджета на БНТ са предназначени за авторски и колективни права. Затова Кошлуков предприема радикални мерки: "Пристъпваме към сваляне на БНТ 2 и БНТ 3 от мултиплекса. Ще ги разпространяваме кабелно", каза Кошлуков и обясни, че националната телевизия е единствената с три канала на мултиплекс. Според данните му бюджетът за разпространение на двата нишови канала е 10 пъти по-голям от този за създаването на съдържание за него.

Свалянето на двата канала от мултиплекса ще спести на БНТ около 6 милиона лева годишно, а ефирно разпространяваните канали в страната ще намалеят до едва четири - БНТ1, bTV, Нова, Bulgaria ON AIR. За разпространението на тв сигнала чрез мултиплекса отива огромен дял от субсидията на БНТ - около 9 милиона лева годишно. Оттам е натрупан и основният дял от финансовия дефицит на БНТ, който към края на 2019-а е над 43 млн. лева.

Идеята му бе подкрепена от члена на СЕМ Бетина Жотева, която обясни, че Съветът за електронни медии би могъл да промени лицензията на двата канала. Тя предложи да има 2-3 модела за финансиране на БНТ, които да бъдат предложени на финансовото министерство, за да може да се намери най-добрият вариант за излизане от кризата.

"При нас заплатите са най-ниските. Не можем да задържим талант, остават само некадърните. Кадърните отиват в другите телевизии. Следващата година започваме с нарушение на закона за не повече от 10 милиона лв. дефицит. Ние сме със 71. Трябва да дадем и 10% за филмопроизводство. Няма как да ги дадем. Аз съм искрено притеснен", каза Кошлуков.

Мартин Захариев предложи бюджетът на БНТ да бъде формиран на базата на брутния вътрешен продукт на страната и да бъде премахната абсолютната забрана за продуктово позициониране в предаванията на БНТ. Според него това я поставя в неравностойно положение спрямо частните медии. Според Захариев Българската национална телевизия трябва да да стане търговско дружество с държавно участие - държавно ЕООД или държавно АД. "Това е моделът в много европейски страни", уточни той.

Депутатът Тома Биков обаче изрази противоположно мнение: "Ако телевизията се превърне в търговско дружество, ще стане конкурентна на частните. Тя трябва да е алтернатива, а не конкуренция. Пазарният принцип води до зависимости. Не трябва да го позволяваме", заяви той. Той предложи да бъде създаден валутен борд в БНТ и в закона за бъдат разписани перата за финансиране на обществената телевизия. "Например 8% от бюджета на БНТ да бъдат за публицистика. Но това ще лиши директора от възможността да приоритизира и да прехвърля средства от едно перо в друго", каза Биков.

"БНТ не е държавна телевизия, защото държавата я финансира, а обществена, защото обществото плаща данъци за нея. Всеки българин плаща средно по 10 лв. (работещите по 25 лв.) за съществуването на БНТ, без да броим БНР и БТА", каза Захариев и обясни, че Българската национална телевизия има нужда от радикални структурни и програмни промени. "За такава реформа мандат от 3 години е недостатъчен. Необходимо е мандатите на генералните директори на БНТ да бъдат 4-годишни", предложи Мартин Захариев.

Депутатката и член на парламентарната комисия по културата и медиите Диана Саватева обяви, че в четвъртък е създадена експертна група, която да направи обстоен преглед на Закона за радиото и телевизията и да излезе с конкретни предложения за промени. Колегата й Антон Кутев пък каза, че необходимо ясно дефиниране на обществената функция на телевизията. "Трябва да гарантираме независимостта чрез фонд "Радио и телевизия", който обаче да има частично мнение и за разходването на средствата. "Не изключвам този фонд да финансира и частни телевизии в тяхната обществена функция при определени правила и след съответните конкурси, разбира се", заяви Кутев.

Сред мерките, които Емил Кошлуков е взел за свиване на бюджета в трите месеца, откакто е генерален директор на БНТ, е прекратяване на скъпоструващи договори и намаляване на състава на медията със 111 души.

"Това е крайно решение и не е най-доброто, тъй като за да уволниш някого, трябва да му изплатиш 6 заплати", обясни той. За да бъде максимално близо до подрастващите, шефът на БНТ е направил стъпки по въвеждането на мобилна версия на БНТ - BNT News. Така всеки ще получава на мобилния си телефон или на таблета новините в реално време, няма да чака емисията новини в 20 ч, обясни Кошлуков.

"Ако не искате Netflix да образова децата ви, само БНТ може да свърши тая работа", заяви шефът на БНТ и каза, че без помощта на държавата няма да може да се оправи със състоянието на националната телевизия.

"Ако искат да има България, трябва да има БНТ", заяви Кошлуков. Затова ще занесе данните за дефицита на телевизията в парламента.

"Имам нотариални покани от 5 места, на които дължим пари. Казват ми: "Ама, ще ви спрем сигнала!" Викам: Спирай го! Какво да правя? Като БНР ще сме, какво да правя?", разказа Емил Кошлуков и събуди смях у присъстващите в залата.

Бетина Жотева му предложи да изнесе тези данни в предаването "Референдум", за да достигнат до масовата аудитория, защото в много издания се тиражират неистини и спекулации. Кошлуков много хареса идеята и на майтап попита: "Волен (Сидеров - б.р.) да го каним ли?