В рамките на два месеца от мандата на служебния кабинет бяха осигурени европейски средства в размер на над 14 милиарда лева по 7 официално одобрени програми. Този ресурс ще се влее в българската икономика в идните 6 години през новия програмен период и ще помогне за увеличаване на благосъстоянието на страната ни. Това заяви заместник министър-председателят по управление на европейските средства Атанас Пеканов на брифинг в Министерския съвет. С националното съфинансиране от над 2,7 милиарда лева до 2027 г. България ще разполага с повече от 16 милиарда лева по линия на европейските фондове.
Пеканов бе категоричен, че този ресурс е изключително важен, тъй като от една страна ще спомага българската икономика да наваксва и да се сближава все по-ясно с европейската, като например подпомага внедряването на иновации в малките и средните предприятия, както и изграждането на ключова инфраструктура. „В същото време ще адресира важни пред България проблеми като превенцията и управлението на редица рискове - наводнения, свлачища, пожари“, посочи Атанас Пеканов.
Значителни европейски средства са определени за развитие на човешкия капитал. „Тук е най-големият ни потенциал и трябва да инвестираме повече в него – в осигуряването на работа, на образование, на защита за най-уязвимите, за най-нуждаещите се, за децата, за отдалечените региони“, акцентира вицепремиерът.
Министърът на иновациите и растежа Александър Пулев подчерта, че служебният кабинет е ускорил одобрението на европейските средства, а Планът за възстановяване и устойчивост работи и дава глътка въздух за малките и средните предприятия. „През Министерството на иновациите и растежа (МИР) вече са отворени 2 процедури по ПВУ. По първата - за Технологична модернизация, кандидатстването приключи с подадени над 2500 проектни предложения за близо 1 млрд. лева“, каза Пулев и допълни, че втората процедура - за ИКТ решения и киберсигурност, стартира в началото на тази седмица, като вече има подадени над 800 проекта само за 4-5 дни. „Общо 4 процедури за 600 млн. лв. ще бъдат отворени за бизнеса по Плана през МИР до края на годината“, изтъкна министърът.
Пулев посочи още, че по структурните фондове за рекордно кратко време е одобрена новата програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 с бюджет от 3 млрд. лв. „Тя беше подадена през втората седмица на август и получи одобрение на 3 октомври“, обясни министърът. По отношение на другата програма - за научни изследвания за 2,15 млрд. лв., той увери, че ще бъде подадена скоро към ЕК и с нея общо 5 млрд. лв. тръгват към родните научни центрове в помощ на българския бизнес само по линия на Министерството на иновациите.
„МИР в този мандат направи това, което 4 години и 5 правителства не можаха - разработи наредбата за Стартъп-визата. Така чуждестранни граждани извън ЕС ще могат да създават високотехнологични компании у нас и да създават работни места“, подчерта Пулев.
Министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова обърна специално внимание на приоритетните мерки, свързани с превенция и управление на риска от наводнения, засушаване, както и изменение на климата. Близо 450 млн. лв. са заделени в Зелената програма на България, от които над 92 млн. лв. ще бъдат насочени към действия, гарантиращи висока степен на превенцията от наводнения. Насърчава се изпълнението на екологосъобразни мерки, идентифицирани в Плановете за управление на речните басейни за районите със значителен потенциален риск от наводнения, както и дейности, свързани с разширяване на Системата за ранно предупреждение и оповестяване на населението.
„Общият размер на одобрените от ЕК средства, които ще влязат в образованието по Програма „Образование“ (2021-2027 г.), е близо 2 млрд. лв., което е два пъти повече в сравнение с предходния програмен период“, изтъкна заместник-министърът на образованието и науката Надя Младенова. Тя уточни, че чрез планираните дейности ще бъдат подкрепени над 760 хиляди деца и ученици. „Изпълнителна агенция „Програма за образование“ е стартирала предварително изпълнението по първите две операции от програмата. Над 220 милиона лева ще бъдат насочени за личностно развитие в училищното образование. Надяваме се по този начин да намалим дела на преждевременно напусналите ученици“, каза още заместник-министърът на образованието и науката. По думите ѝ всички дейности по Програма „Образование“, както и допълнително заложените, ще обхванат над 1 млн. български граждани. „Програмата е структурирана в три приоритета, като предвидените мерки в подкрепа на образованието обхващат всички етапи – от детската градина до докторската степен във висшите училища“, подчерта още Надя Младенова.
Заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова обяви, че с изпълнението на мерките по Програма „Развитие на човешките ресурси“ (2021-2027 г.) ще бъдат подкрепени над 740 000 души, което означава, че всеки седми българин ще бъде включен в различни мерки по програмата. Тя е с общ бюджет от над 3,8 млрд. лв. и е насочена към развитие на работната сила и осигуряване на по-добри възможности за социално включване на уязвимите групи.
По Програмата за храни (2021-2027 г.) се предвижда всяка година да се раздават по 350 000 пакети с храни и хигиенни материали, както и да бъде предоставян топъл обяд на над 50 000 нуждаещи се. „Програмата включва и две нови направления за подкрепа на семейства (с деца) с ниски доходи чрез предоставяне на най-необходимите бебешки продукти за над 10 000 новородени и ваучери за детска кухня за 10 000 деца“, каза още заместник-министър Ефремова.
Новата програма „Транспортна свързаност“ за периода 2021-2027 г. ще разполага с бюджет от 3,16 милиарда лева, като с националното съфинансиране сумата достига 3,7 милиарда лева. „Фокусът е с този ресурс да бъдат довършени проекти, започнати в предишни години“, съобщи ръководителят на Управляващия орган на програмата Мартин Георгиев. С парите от Европа в областта на жп строителството ще се изгради жп връзката между София и Република Сърбия и ще се завърши линията между София и Пловдив в големия жп проект Елин Пелин-Костенец. В пътния сектор се предвижда финализирането на автомагистрала „Струма“ и тунелът под връх Шипка.
0 Коментара