Перспективите за формиране на кабинет ще се определят не от това, което става в президентството, а от това, което става в парламента. Това мнение изрази пред БНР политологът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Румяна Коларова.

Съгласие за председателските места в парламентарните комисии е база за управленско съгласие, допълни тя.

Според нея времето, което президентът отпуска, е съобразено с модела, по който трябва да се търси постигане на съгласие.

"По-скоро в случая той иска да се застрахова срещу всички обвинения, че неговата администрация се опитва да тласка страната към политическа криза, която да доведе до засилване на правомощията на президента. (…) Той не иска да бъде привиждан като търсещ повече власт, отколкото Конституцията му дава."

Конституцията не е определила колко време може да се спечели - това зависи от действията на парламентарно представените партии, посочи проф. Коларова.

По думите ѝ времето, което ще отнемат опитите за формиране на кабинет, ще зависи не толкова от мандатоносителите, колкото от действията на останалите партии.

Правителство може да се сформира или с първия, или с третия мандат, смята Румяна Коларова.

"С първия шансът е правителство на малцинството. Този модел може да бъде и с третия мандат."

Две от трите правителства на малцинствата изкараха почти пълен мандат, припомни политологът.

90% от кабинетите в Дания са на малцинството и изкарват почти пълен мандат, даде пример Коларова. По думите ѝ подобни правителства са много адаптивни и могат да преминават през големи политически турбуленции, ако има нормална политическа среда, отбеляза проф. Румяна Коларова.

Тя нарече "престъпно безотговорно" да се приема бюджет, без да има действащо правителство.

Президентът винаги печели, когато мобилизира т.нар. антикорупционно мнозинство, но то се сви, каза още проф. Коларова.