Бившият здравен министър проф. Асена Сербезова посочи по БиТиВи, че никога не е упреквала своя предшественик за текущите проблеми в здравеопазването. Дори се е обърнала с благодарност към проф. Костадин Ангелов. Сербезова каза, че са необходими седем препоръки и реализация на нова обществена поръчка, за да се надстрои електронната система, която прилага формулата, по която седмично се определят лекарствата, които са забранени за износ.

Бившият здравен министър проф. Асена Сербезова квалифицира обвиненията към нея за липсата на лекарства, които отправи настоящият здравен министър д-р Асен Меджидиев, като популизъм. Тя посочи, че забранените за износ лекарства са около 60 вида. Тя посочи, че има електронната система, която прилага формулата, по която седмично се определят конкретните лекарствата, които не могат да се изнасят, защото глобите са много сериозни. Според Сербезова е важно тази система да се осъвремени и нейният контрол да се премести в Информационно обслужване, за да може достъп до нея да имат не само фармацевтите, но и лекарите.

Според проф. Асена Сербезова сегашната криза с лекарствата е резултат от неправилния алгоритъм, който се прилага за планиране на необходимост от лекарства. Тя посочи, че този списък съдържа 4000 лекарства. Сега те са намалени на 60. Тази формула е приложена формула от електронната база данни, която се генерира от Изпълнителната агенция по лекарствата всяка седмица на база шестмесечно потребление.

Сербезова заяви, че вече формулата се прилага така, че списъкът с тези лекарства да намалява. Тя посочи, че вероятно формулата не работи правилно, защото списъкът е бил по-голям от необходимия: "Системата има нужда от подобрение. Тя функционира от по-предишното правителство – около година и половина. Хората, които съветват сегашният здравен министър, не са вникнали в дълбочина, защото е задълбочен недостигът. В момента най-големият недостиг е на лекарствата без рецепта. Липсата при тези, които се изписват с рецепта, е около 30-40 продукта."

Бившият здравен министър посочи, че другите държави решават проблема по следния начин – лекарите изписват определено лекарство, фармацевтът има право да даде заместителен продукт. В българския закон има глоба за фармацевта, ако даде заместващ продукт. Според Сербезова електронизацията на системата е спряна от служебния кабинет. Тя е започната от проф. Ангелов: "Идеята беше да се надгради с изкуствен интелект. Така по-лесно се прави корекция на рецептата. Еквивалентите не са подходящи за пациенти с хронични заболявания, но те са малък процент. Има въпрос на самовнушение, че определен тип лекарство помага на даден пациент, а не неговият заместител не го лекува. Ключово е лекарите да знаят какво е налично по аптеките с електронния достъп но тази система."

Сербезова изтъкна, че икономическата криза също се е отразила на намаляването на производството на лекарства. Тя цитира данни, според които 21% са за сигнали за липсващи лекарства от такъв вид, които нямат разрешение за продажба в България. 24% случаите поради трайно преустановен внос.

Сербезова цитира статия на изданието "Политико", според която ¾ държавите от ЕС изпитват недостиг на лекарства: "Лесно е да се хвърли вината върху предишния здравен министър. Това са популистки изказвания."