Влизането в еврозоната е като руска рулетка - твърде вероятно е нищо драматично да не се случи, но има и риск сами да се простреляме, ако не управляваме добре процесите. Това стана ясно от дискусия на тема “България в еврозоната през 2024 г. - възможности и предизвикателства”, организирана от КНСБ. В нея участваха както хора, които са против приемането на единната валута, така и експерти, които са за влизането ни в еврозоната.

Отказът от национална валута е отказ от национален суверенитет, каза Виктор Папазов, председател на инициативен комитет за провеждане на референдум за запазване на българския лев. Демокрацията е власт на народа, за толкова важно нещо трябва да бъде питан народът, допълни той.

“Влизането в еврозоната е въпрос за посоката, в която трябва да вървим. Това е въпрос на културен избор, дали сме част от Европейския съюз”, каза Любомир Дацов от Фискалния съвет на България, който защити влизането ни в еврозоната. Кампанията срещу еврото се опира на емоции и страхове, допълни той.

Най-големите рискове и страхове, свързани с влизането ни в еврозоната, са свързани с покачване на инфлацията и възможност за трупане на нови дългове от правителството, гражданите и бизнеса. В момента минималните задължителни резерви на банките в БНБ са ефективно 9,4% от привлечените депозити, а в еврозоната са 1%. Задължителните резерви на банките в момента са 19 млрд. лв., като при влизането ни в еврозоната повечето от тях ще бъдат освободени и с тях банките ще може да дават повече кредити, обясни Деян Николов от инициативния комитет за провеждане на референдум за запазване на лева. Това ще има проинфлационен ефект, допълни той. Николов цитира и доклад на БНБ, според който от приемането на еврото не може да се очаква положителен ефект върху размера на брутния вътрешен продукт и износа на страната.

Рискът от влизането ни в еврозоната е управляем, каза Любомир Дацов. Според него освобождаването на минималните задължителни резерви на банките е риск, ако се случи в момента, но ако се случи в началото на 2024 г. икономиката вече ще е излязла от кризата и ще получи бустерна доза, така че бизнесът и хората да имат достъп до повече кредити.

Любослав Костов, главен икономист на КНСБ, изнесе данни за заплатите в Литва, Латвия и Естония, които последни влязоха в еврозоната, без да броим Хърватия. В Литва средната заплата е нараснала от 758 евро при влизането є в еврозоната през 2015 г. до 1579 евро през 2021 г. Това е ръст със 108%. Средната заплата в Латвия за 7 години след приемане на еврото е нараснала с 67%, а в Естония - с 85% за 10 години. Но в България средната заплата за 10 години е нараснала със 117% - от 822 лв. в края на 2013 г., на 1787 лв. сега, и то без да сме част от еврозоната.

При влизането ни в еврозоната БНБ по-лесно ще може да финансира бюджетния дефицит на страната, което може да бъде използвано от политиците, за да харчат повече пари и да трупат държавни дългове, стана ясно по време на дискусията. Има риск България да тръгне по гръцки сценарий, каза Деян Николов. В момента България е отличник по отношение на дълг към брутен вътрешен продукт (БВП) - в топ три сме на страните от ЕС. В държавите от еврозоната дългът е средно 90% от БВП, в Италия е 150%, в Гърция е над 200%. Това е пътят, по който сме тръгнали, каза Деян Николов. Да вземем кредит, за да увеличим пенсиите не е устойчива политика, допълни той.