През 2022 г. средните разходи за труд на час се оценяват на 30,5 евро за Европейския съюз и на 34,3 евро в еврозоната, в сравнение със съответно 29,0 евро и 32,8 евро през 2021 година. Това показват данни на европейската статистическа служба Евростат.

Средните разходи за труд на час показват значителни различия между страните от ЕС, като най-ниските разходи за труд на час са регистрирани в България - 8,2 евра и Румъния - 9,5 евро, а най-високите в Люксембург - 50,7 евро, Дания - 46,8 евро и Белгия - 43,5 евро.

Разходите за труд на час в промишления сектор са 30,7 евро в ЕС и 36,6 евро в еврозоната. В строителството са съответно 27,3 и 30,8 евро.

В услугите разходите за труд на час са 30,2 евро в ЕС и 33,3 евро в еврозоната. В предимно нестопанския сектор (с изключение на публичната администрация) те са съответно 31,3 и 34,8 евро.

Двата основни компонента на разходите за труд са заплати и други различни от заплати (вноските за социално и здравно осигуряване поети от работодателя – бел. ред.).

Делът на разходите извън заплатите в общите разходи за труд е 24,8% в ЕС и 25,5% в еврозоната.

Най-много са се увеличили разходите на час за труд в България

През 2022 година в сравнение с 2021 година почасовите разходи за труд в цялата икономика, изразени в евро, са нараснали с 5,0% в ЕС и с 4,7% в еврозоната. В рамките на еврозоната почасовите разходи за труд са се увеличили във всички държави членки.

Най-голямо увеличение е регистрирано в Литва (+13,3%), Ирландия (+9,3%) и Естония (+9,1%).

За страните от ЕС извън еврозоната почасовите разходи за труд, изразени в национална валута, са се увеличили през 2022 г. във всички страни, като най-голямото увеличение е регистрирано в България (+15,3%), Унгария (+13,9%), Румъния (+12,2%) и Полша (+11,7%). Най-малко са се увеличили в Дания (+2,3%).

През 2022 г. повечето държави от ЕС постепенно премахнаха схемите за подкрепа, въведени през 2020 г. и удължени през 2021 г., за да облекчат въздействието на пандемията от COVID-19 върху предприятията и служителите.

Те се състоят главно от краткосрочни договорености за работа и временни съкращения, напълно или частично компенсирани от правителството. Тези схеми обикновено се записват като субсидии (или данъчни облекчения) с отрицателен знак в несвързания със заплатите компонент на разходите за труд.

Следователно постепенното премахване на схемите за подкрепа, свързани с COVID, допринася положително за нарастването на почасовите разходи за труд.