Държавният дълг ще нарасне с над 23,3 млрд. лв. само за три години. Това показват прогнози на Министерство на финансите, които съпътстват проекта на бюджета за 2023 г. В края на миналата година държавният дълг е 36,1 млрд. лв., или 21,8% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Прогнозата е до края на 2025 г. дългът да нарасне до 59,5 млрд. лв.
Само за три години дългът ще бъде увеличен до 28,3% от БВП, което означава, че ще расте доста по-бързо от икономиката на страната. Причината за това е планирането на значителни бюджетни дефицити през тази и следващите две години.

Очакваното нарастване на държавния дълг към края на 2023 г. до около 40,5 млрд. лв., или с 4,5 млрд. лв., се дължи на планираното пускане на нов дълг от 7,5 млрд. лв. Тук влизат и вече пласираните в началото на годината облигации на международните пазари в размер на 2,9 млрд. лв. Остатъкът от около 4,6 млрд. лв. от заложения нов дълг за 2023 г. е необходим основно за финансиране на планирания бюджетен дефицит. Средствата ще бъдат осигурени чрез емисии държавни ценни книжа (ДЦК) на вътрешния и на външните пазари.

Преди приемането на бюджет да 2023 г. има възможност да бъде пускан нов дълг само за покриване на плащанията по старите държавни облигации. Затова необходимият обем нов дълг за покриване на бюджетния дефицит през 2023 г. ще бъде концентриран през втората половина на годината. Това ограничава времевия хоризонт за неговото набавяне и поражда потенциален риск за увеличаване на цената на финансиране, посочват от Министерство на финансите (МФ). Пред осигуряването на дълговото финансиране има редица рискове, породени от несигурността на финансовите пазари, геополитическата несигурност, високата инфлация и затягането на паричната политика от централните банки, допълват от МФ.

През 2024 г. и 2025 г. се планира да бъде осигурено дългово финансиране в размер съответно на 12,6 млрд. лв. и 13,6 млрд. лв. годишно, като старият дълг, който ще бъде рефинансиран, възлиза на 3,5 млрд. лв. за 2024 г. и на 3,6 млрд. лв. за 2025 г. Оставащата част от необходимия нов дълг е за финансиране на бюджетния дефицит.

Нарастването на дълга и вдигането на лихвите на международните пазари водят до повишаване на разходите за обслужване на дълга. Лихвените разходи по дълга през 2022 г. са 593,6 млн. лв. А през 2025 г. ще нараснат до 1,723 млрд. лв. Това е повече от общите разходи на министерствата на образованието и на културата за настоящата година.