Споразуменията, сключени от името на ЕС, са задължителни за всички държави членки и за европейските институции, посочи говорител на ЕК. Поводът - официалното влизане в сила на Истанбулската конвенция от 1 октомври в ЕС. Т.е. България, която не е подписала конвенцията, няма нужда да променя законите си, докато не я ратифицира, но все пак следват определени задължения за държавата ни.

Споразумението е цялостна правна рамка за защита на жените срещу всички видове насилие, се отбелязва в съобщението на комисията. То цели да предотвратява насилието срещу жени и домашното насилие, да защитава жертвите, независимо от пола им, и да преследва чрез всеобхватен и съгласуван подход агресорите.

Подписалите се призовават и наблюдава да адаптират законите си, като разширят списъка на престъпления в това отношение така, както ги определя конвенцията. Тя включва към физическото насилие и психологическото, дължащо се на социални конструкции. Стремежът е да се постигне нулева толерантност към насилието, основано на пола, и полага основите за повишаване на осведомеността и за по-сигурен живот на жените както в рамките на, така и извън границите на Европа.

Действително, договорът е ратифициран от страните-членки на ЕС, но и не само, защото Съветът на Европа обединява цели 47 държави.

България, Чехия, Унгария, Латвия, Литва и Словакия обаче отказват да ратифицират документа.

През 2018 г. българският Конституционен съд прие, че тя застъпва правни концепции, свързани с понятието “пол”, които са несъвместими с основни принципи на конституцията. През 2021 г. Турция се оттегли от споразумението. И тук идва въпросът задължена ли е София да промени законодателството си спрямо изискванията на спорната конвенция, защото е в ЕС?

Отговорът на ЕК по този въпрос е ясен: Задълженията по конвенцията ще се прилагат, когато държавите предприемат действия, обхванати от европейското законодателство. Т.е. задължителният характер на конвенцията е само в частите, които са обект на европейска компетентност. Те се отнасят до сътрудничеството по наказателноправни въпроси, обучението на служители, работещи с жени, обект на насилие, провеждане на кампании срещу насилието и предвиждането на санкции срещу извършителите, а също и членовете, свързани с убежището и забраната за връщане на жени, бягащи от насилие, в държавите им по произход. Що се отнася до въпросите на национално ниво, конвенцията няма задължителен характер. Докато всяка бунтуваща се срещу нея държава не се съгласи да я ратифицира, не е необходимо националното правителство да изменя законодателството си според нейните изисквания.

Много политици, които са явни критици на документа, тълкуват някои понятия в него погрешно, като целят да всеят разделение в гражданската позиция по темата. Най-спорно се явява първото по рода си определение за пол и полова идентичност, която е независима от биологичния пол на лицето. То обаче се споменава в документа с цел да се подчертае, че насилието е престъпление, без значение от пола на жертвата. Критиците виждат чрез конвенцията вписването на сексуалните малцинства във всяко законодателство на държавите - членки на ЕС. Според тях конвенцията е средство и за легализирането на еднополовите бракове, както и правото им да осиновяват деца. В действителност обаче документът няма отношение към тези казуси и не задължава изменението им по никакъв начин.

Друга неяснота около този спорен документ, с която опозиционери заблуждават гражданите, е, че ЕС задължава България и останалите членки да приемат измененията в закона. Истината обаче е, че всяка една членка на съюза е подписала доброволно документа

Затова и той е приет от всички европейски законодателни органи. В България това е направено от тогавашната правосъдна министърка Екатерина Захариева след решение на правителството от 13 април 2016 г. 21 са държавите, които са изпълнили и следващата стъпка - ратифицирането му. Именно там конвенцията вече е в сила и държавите поемат ангажимент да адаптират законодателството си спрямо нея. От ЕК уточняват, че разговарят с всички засегнати държави по въпроса за ратификацията. Говорител на ЕК заяви в петък, че споразуменията, сключени от ЕС, са задължителни за държавите членки, когато те действат по прилагане на европейското право.