Синдикалните организации подкрепят новия размер на минималната работна заплата, а работодателските организации – не. Това каза на брифинг в Министерския съвет вицепремиерът Мария Габриел, която обобщи резултатите от днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Съветът проведе заседание с дневен ред от две точки. Първата бе проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, регламентиращ труда от разстояние, а втората - проект на постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната от 1 януари 2024 г. в размер на 933 лева.

"По точка първа от дневния ред социалните партньори подкрепят, но с допълнителни предложения към направените предложения от вносителя, с които се усъвършенства нормативната уредба във връзка с работата от разстояние и се регламентира отговорност за изплащане на трудови възнаграждения на работници и служители на изпълнителя при веригите от подизпълнители.
По втората точка – в проекта на постановление на МС се предлага минималната работна заплата за страната от 1 януари 2024 г. да стане 933 лева. Конфедерацията на независимите синдикати в България и Конфедерацията на труда „Подкрепа“ подкрепят проекта на постановление на МС, а работодателските организации не подкрепят предложения размер на минимална работна заплата и настояват за изработване на нов механизъм“, обобщи Габриел за резултатите от днешните разговори.

"Първата точка касаеща законопроекта за изменение и допълнение на кодекса на труда, според нас, отговоря на адекватността на новите форми на заетост и новите организации на труда в следствие на пандемията от COVID-19 и дигитализацията, която навлиза в ежедневието. Смятаме, че този законопроект отговаря и на взаимоотношенията между работник и работодател", заяви Инж. Иоанис Партениотис, КТ "Подкрепа".

"КНСБ подкрепи размера на минималната работна заплата от 933 лв., защото когато нараства тя, нараства и заетостта в България. Безработицата намалява, икономическия растеж се вдига и се стимулира вътрешното търсене, което е основния двигател на растежа у нас от години", посочи Любослав Костов, КНСБ.