Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствени продукти (СЕСПА) отива на прокурор. Това е предписанието от доклад на вътрешния одит на здравното министерство, изпратен до председателя на Комисията по здравеопазване в Народното събрание проф. Костадин Ангелов.

Според одиторите на здравното министерство и доклад на “Информационно обслужване”, заложената в СЕСПА формула, генерираща списък от медикаменти с установен недостиг, се различава от нормативно регламентираната в чл. 217б от ЗЛПХМ (текстът е за реекспорта на лекарства), което води до изкривяване на данните. Освен това формулата позволява подаване на информация не между 10 и 14 дни назад, а цели 180 дни назад спрямо текущия момент, което пък оказва пряко влияние върху броя на лекарствата, които влизат в публичния забранителен списък за износ. Констатиран е и бъг във функционалността на Сторниране на транзакция към СЕСПА, което също оказва влияние върху това колко и кои продукти да бъдат временно преустановени за реекспрот. Освен това СЕСПА не прави контрол и проверка на наличностите спрямо потреблението, няма и автоматизиран процес по изчисляване на тези наличности. Процесът на генериране на забранителния списък се прави ръчно, от което има риск за компрометиране на данните, а използваната от СЕСПА Oracle база не е лицензирана, пише още в доклада.

За проблемите със системата, установени от “Информационно обслужване” е бил уведомен здравният министър по това време проф. Асена Сербезова, която получава доклад с 30 препоръки. Вместо да промени модела за събиране на данни от участниците в лекарствоснабдяването, тя променя единствено формулата за забрана на износа на лекарства. Заради неизпълнението на препоръките одиторите смятат, че се е стигнало до съществени проблеми, свързани с недостиг на лекарства за българските пациенти.

Констатациите на Вътрешния одит на МЗ показват още, че изграждането и въвеждането на СЕСПА започва през 2018 г., като тогавашният зам.-здравен министър Жени Начева се отказва от обявяване на обществена поръчка за изпълнител на заданието и избира да възложи работата на външния IT експерт Благой Миров, на когото МЗ и ИАЛ общо плащат близо 160 000 лева за 4 години.