Депутатите се отказаха окончателно от идеята за промяна на датата на националния празник от 3 март на 24 май. Единодушно комисията за промени в конституцията отмени текста, в който се казваше, че националният празник е 24 май. За отпадането му от основния закон гласуваха всички 8 присъстващи на заседанието.

За подобен развой на предложението се знае още от септември, но сега то вече беше гласувано от комисията.

Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране. Това решиха депутатите от Комисията по конституционни въпроси с гласуваните на второ четене изменения в основния закон.

Кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правосъдието. Указът на президента се издава в седемдневен срок. В случай на неиздаване на указа в срок, предложеният кандидат се счита за избран, решението на Висшия прокурорски съвет се обнародва. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение, гласят разпоредбите.

Според други от приетите разпоредби Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите от всички съдилища, и петима членове, избирани от Народното събрание.

Спорен се оказа текстът, според който Висшият прокурорски съвет се състои от 10 членове и включва главния прокурор, който е негов член по право, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.

Гроздан Караджов от " Има такъв народ" възрази, че това е абсолютна подмяна на съдебната реформа от 2015 г. Ако по този начин сте решили да замажете очите - това ще бъде поредното второ опраскване на съдебната реформа, такава каквато я виждахме, и такава каквато смятахме, че трябва да бъде и припомни за Конституцията от 1947 г., когато главният прокурор се е избирал от НС и се отчитал пред НС. Нещо, което все повече и повече се опитваме да направим.

Заседанието на комисията бе прекъснато от председателя ѝ Радомир Чолаков, за да бъде подновено утре от 10:00 часа.

Точно в 13:30 ч. членовете на парламентарната конституционна комисия се събраха на извънредно съботно заседание, за да гласуват промяната на промяната на основния закон.

Депутатите от Комисията по конституционни въпроси отложиха гласуването на разпоредбите, свързани със служебното правителство.

Спорен се оказа кръгът от лица, измежду които, президентът може да избира за служебен министър-председател. Според предложените текстове от Христо Иванов „за служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.“

В хода на разискванията министърът на правосъдието Атанас Славов заяви, че има постъпило становище от Върховния касационен съд (ВКС), изпратено до комисията и Министерство на правосъдието. От ВКС изрично възразяват на това – председателя на ВКС да е едно от лицата, измежду които може да се избира служебен министър-председател. Славов каза, че така по недопустим начин биха се смесели властите.

Министърът отбеляза, че председателят на ВКС ще е основата фигура, която ще председателства новия формат на ВСС и общото събрание. По думите му се създава колизия с основния принцип за независимост на съдебната власт. Тази редакция не е била обект на преглед и коментар от Венецианската комисия, добави той.

Преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова отбеляза, че от кръга лица следва да бъдат оттеглени също председателят и заместник-председателят на Сметната палата, тъй като те извършват одит на разходите на държавата и голяма част от дейностите, които ще извършва служебното правителство подлежи на одит. По думите ѝ има два подхода – да бъдат ограничени дейностите, които служебното правителство извършва или да не се намесва Конституцията, когато се формира служебното правителство. Другият подход е персонално да се ограничат лицата или да се ограничат правомощията на служебното правителство. Двата подхода могат да доведат до блокиране и правителствена криза, добави тя.

Надежда Йорданова от "Продължаваме промяната - Демократична България" отговори, че наличието на списък не е най-добрият подход и затова е бил разширен списъкът, така че президентът да има възможност за по-голям набор, от който да избира. Според вносителите, не би се стигнало до ситуация, в която всички да откажат и да се стигне до правителствена криза, тъй като в голяма степен това са лица, които съзнават гражданския си дълг.

Гроздан Караджов от "Има такъв народ" коментира, че следва да се възпрат служебните правителства да правят кардинални промени в държавата. Той предложи функциите на служебното правителството да бъдат определени с отделен закон.

Депутатите приеха текстовете, според които за президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание "лишаване от свобода" и е живял последните пет години в страната.

Депутат може да бъде лице и с двойно гражданство

Народните представители приеха изменения, с които позволиха народен представител да може да бъде избран, ако има двойно гражданство.

Народните представители приеха изменението за двойното гражданство за депутат, което гласи: „За народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната”.

Преди това обаче не липсваше и дебат. В заседанието участваха водещи юристи, преподаватели и бивши членове на Конституционния съд, които изразиха своите възражения и неясноти по предложените промени.

Проф. Екатерина Михайлова обясни, че ако предложението бъде прието „това ще отвори вратата” и към подобна промяна по отношение и на министри и други държавни длъжности. Доц. Наталия Киселова пък запита „готови ли сме да отворим тази врата”. Освен това тя обърна внимание на заложения срок от 18 месеца.

Председателят на Конституционната комисия Радомир Чолаков обясни, че в Търновската конституция е било заложено Народното събрание да може даде разрешение човек с чуждо гражданство да стане депутат. Той не участва при гласуването на тази промяна, а едва след него коментира, че не е ясно колко хора с двойно гражданство живеят у нас. Чолаков добави: „Не съм съгласен да приемаме текст, с който си купуваме котка в чувал”.

Министърът на правосъдието Атанас Славов посочи, че решението за това дали лица с двойно гражданство да участват в българския политически живот е суверенно решение на българския парламент. „Не мога дефинитивно да се изкажа срещу текстовете за българското гражданство”, поясни той. Според него българите, които са трайно установени в ЕС, трябва да имат такова право, но посочи, че откакто сме членове на Съюза е трудно да се проследи дали лицето отговаря на изискванията по отношение на срока от 18 месеца.

Още в началото на заседанието депутатът от парламентарната група (ПГ) на "Възраждане" Златан Златанов постави въпроса, че членовете на комисията са само девет вместо 12, както, по думите му, би трябвало да бъде. Според народния представител комисията е в непълен състав.

Председателят на комисията Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС) и депутата Екатерина Захариева (ГЕРБ-СДС) коментираха, че е имало призив към парламентарните сили да попълнят квотата си в комисията. Не може да бъде причина за отлагане на днешното заседание фактът, че политическите партии са направили тази преценка и не са попълнили квотите, каза Захариева.

След обсъждане на повдигнатия от Златанов въпрос за броя на членовете, комисията започна работа, предава БТА.