С недоволство от бранша беше посрещната готвена европейска регулация, според която е възможно ГМО продукти да се продават в магазините без специални етикети и допълнителни проверки. Брюксел предложи по-леката регулация заради новите геномни техники, които водят до по-малки промени в ДНК-то на растения, отколкото досега.
Български земеделци, учени и преработватели на храни смятат, че нито производителите, нито потребителите ще разпознават модифицираните храни. През декември България гласува с „въздържал се“ в Съвета на европейския съюз, но според бранша, общественото недоволство под прозорците на Министерския съвет е наклонило везните.„Ние не произвеждаме ГМО в Европа, но внасяме и употребяваме - по-добре да имаме действаща регулация как това да се пуска на пазара”, смята Ивелин Ризов, експерт в Министерството на земеделието и храните. „Генетичните промени са минимални, така че крайният продукт е много близък до спонтанно възникващите в природата промени”, смята представителят на земеделското ведомство.
Според д-р Светла Николова от сдружение „Агролинк“ има 35 различни гена, които могат да се пренаредят - това не може да се случи в еволюцията. „Ако се увеличи, примерно, добива и се създаде ГМО с увеличен добив, това ще промени друга характеристика, например – вкуса”, заяви Николова.

Евродепутатът Ангел Джамбазки обясни, че компаниите, които държат патентите, ще могат да слагат ръка върху все по-големи площи и сфери на земеделието. „Това не е в интерес нито на българското земеделие, нито на българските граждани. Позицията "Въздържал се" не трябва да бъде променяна”, категоричен е евродепутатът.