Телефонът в джоба ни и дрехите на гърба ни не са наша собственост, а плащаме наем, за да ги ползваме. На пръв поглед това изглежда фантастика, но всъщност е част от представите на Европейската комисия (ЕК) за по-екологични бизнес модели.

Моделът на обслужване “продукт като услуга” е записан в Делегиран регламент на ЕС за техническите критерии за проверка дали дадена икономическа дейност допринася за предотвратяване на замърсяването. Регламентът вече е действащ и трябва да бъде прилаган и от предприятията в България. Целта е компаниите да оценят дали дейността им води до замърсяване на природата и да предприемат стъпки за промени.

В регламента е описано какво представлява дейността предоставяне на “продукт като услуга”. Това е предоставяне на потребители (физическо или юридическо лице) на достъп до продукти чрез модели на обслужване, при които собствеността върху продукта остава на доставчика, а продуктът се взема на лизинг, споделя са или се наема. При този бизнес модел потребителят плаща за услуга, а не за покупка на стока. Амбицията на Европейската комисия е този бизнес модел да бъде прилаган при производството на дрехи, обувки и чанти, мебели, компютърна и комуникационна техника, офис техника, преносими инструменти и т. н.

При този бизнес модел клиентът (физическо или юридическо лице) получава достъп до продуктите и може да ги използва, като същевременно собствеността остава на дружеството, предоставящо услугата, като например производител или търговец на дребно. Доставчикът на услугата е длъжен да приеме обратно използвания продукт при изтичане на договора, а клиентът е длъжен да върне използвания продукт в края на договора. Доставчикът на услугата остава собственик на продукта, а клиентът плаща за използването му.

На пръв поглед изглежда, че това ще намали отпадъците, които генерират домакинствата. Но от друга страна хората няма да са собственици на вещите, които използват. Сега има хора, които ползват пералнята или хладилника си например 20 години. При новия бизнес модел при изтичане на гаранционния срок или някакъв друг договорен срок собственикът на електроуреда може да го взима и да дава на клиента нов. Така електроуредите може да бъдат сменяни много по-често, а потребителите ще плащат много по-висока цена за това. Честата смяна на домакинските уреди може да доведе до генериране на повече отпадъци. При дрехите ситуацията е различна. Сега хората имат пълен гардероб с дрехи, а всеки ден ползват малка част от тях. Ако дрехите са под наем, хората ще плащат наема без значение дали ги обличат или не. И отново смяната на дрехите ще става много по-често. Проблемът на този бизнес модел е, че ако човек остане без работа, може буквално да вземат и дрехите от гърба му, защото те няма да са негови.

Регламентът на ЕС обхваща пет основни сектора и редица свързани с тях дейности, които генерират големи количества отпадъци, или притежават потенциала да ускорят прехода към кръгови бизнес модели. Тези пет сектора са производство на пластмасови опаковки, на електрическо и електронно оборудване, водоснабдяване и канализация, строителство, комуникации, както и някои услуги, като ремонт, продажба на резервни части, търговия със стоки втора употреба и “продукт като услуга”.

Засега редица предприятия само са задължени да публикуват доклади доколко дейността им допринася за устойчивото използване и опазването на водните и морските ресурси, както и за прехода към кръгова икономика. В докладите трябва да пише и какви мерки взимат, за да намалят отпечатъка си върху природата. Идеята е така инвеститорите да пренасочат средствата си към по-устойчиви технологии и стопански дейности. Крайната цел е до 2050 г. Европейският съюз да стане неутрален по отношение на климата.

В регламента на ЕС са записани и критерии, на които трябва да отговарят компаниите, за да се считат за екологични. Но според редица експерти Европейската комисия няма да постигне целите си, а причините за това са много. Например Патрик Молони, директор “Консултации за стратегическа устойчивост” в международна компания за консултации при управление на ресурсите казва, че “критериите са много предизвикателни, като някои сектори твърдят, че е почти невъзможно да бъдат постигнати. Например наличието на минимум 30% от сградата, която да бъде направена от рециклирано, повторно използвано или възобновяемо съдържание, не се счита за постижимо като стандарт от строителната индустрия в краткосрочен до средносрочен план”. В резултат компаниите просто може да игнорират препоръките на ЕК и да докладват, че имат нулево съответствие с критериите за екологичност.