Умората на избирателите и разочарованието от политиците създадоха среда, в която радикални политически гласове, подпомогнати от дезинформация, намаляват обществената подкрепа за демократичния процес и повишават популярността на проруските и крайнодесните групи.
Нямаше ясен победител в последното гласуване, проведено през юни, и седемте групи не успяха да съставят жизнеспособна коалиция.
Наблюдатели предполагат, че гласуването в неделя ще доведе до по-трудни преговори между групите в парламента, особено след като се предвижда броят им да достигне девет партии.
Безкрайната изборна спирала оказа сериозно влияние върху икономиката и външната политика на България. Страната рискува да загуби милиарди евро от фондовете на ЕС за възстановяване поради липса на реформи. Пълната интеграция в отворената шенгенска зона и присъединяването към еврозоната вероятно ще бъдат отложени.
Подобни тревожни сигнали, според анализаторите, са възможни мотиви партиите от двата края на политическия спектър да търсят решение, основано на прагматични компромиси.
Основната проруска партия в България "Възраждане", която социологите прогнозираха да стане втората по големина група в законодателния орган, очевидно е постигнала по-слаб резултат.
Крайнодясната, ултранационалистическа и популистка партия настоява България да премахне санкциите срещу Русия, да спре да помага на Украйна и да проведе референдум за членството й в НАТО.
Групата досега е изолирана в парламента и няма нови признаци за бъдещи партньорства.
Но в случай че основните партии в законодателната власт не успеят да излязат от задънената улица, привлекателността на "Възраждане" и други подобни групи може да се увеличи и да постави препятствия по прозападния път на България, пише още АП.
0 Коментара