уската държавна енергийна група "Лукойл" планира да продаде рафинерията си в България - най-големият си актив на Балканите - на катарско-британски консорциум до края на годината в знак на отслабването на влиянието на Москва върху енергийните доставки в Югоизточна Европа, пише Financial Times.

Компанията продава мажоритарния си дял в "Лукойл Нефтохим"-Бургас, голяма рафинерия на брега на Черно море, се казва в писмо от групата до кабинета на руския президент Владимир Путин, с което се запозна Financial Times. Путин трябва да одобри сделката.

Лукойл избра консорциум, съставен от Oryx Global, контролиран от катарския бизнесмен Ганим Бин Саад Ал Саад, и базираната в Лондон търговска къща за стоки DL Hudson като предпочитан купувач и заяви, че иска да приключи сделката преди края на годината.


Oryx отказа коментар. DL Hudson не отговори на искания за коментар.

Забраната за внос на руски петрол в целия ЕС след пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна през 2022 г. направи все по-трудно работата на Лукойл в България.

Членът на ЕС и НАТО, България също оказва натиск върху Лукойл да напусне. Миналата година тя удари компанията с 60-процентов данък върху печалбата в опит да изгони собствениците си. Той също така забрани износа на продукти на базата на руски суров петрол от Лукойл Нефтохим Бургас.

България, която беше приятелски настроена към Русия преди инвазията, изпрати важни боеприпаси и оръжия до Киев и дори дизел от рафинерията Лукойл през първата част на войната.

Отношенията между двете страни бяха допълнително обтегнати след обвиненията, че руснаците са се опитали да саботират български оръжейни съоръжения.

Емилиян Гебрев, чиято компания "Емко" произвежда голяма част от българското производство на куршуми и танкови снаряди по съветски стандарт, доставяни до Киев, каза пред FT миналата година, че руски диверсанти са атакували активно неговите фабрики и складове.

Някои коментатори казват, че българите е трябвало да окажат по-голям натиск върху Лукойл да напусне преди това поради рискове за сигурността.

Руслан Стефанов, програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията, базиран в София мозъчен тръст, каза: „Това очевидно е най-големият риск за икономическата сигурност в Европа и НАТО.

„Ами, ако EDF във Франция, Eni в Италия или BP в Обединеното кралство бяха собственост на Русия? Все още ли щяха да са необходими 1000 дни бомбардиране на Украйна, за да се действа?“

Последният кръг от кандидати за компанията включва също Socar, държавната енергийна компания на Азербайджан, KazMunayGas, държавната енергийна група на Казахстан и турската петролна група Opet, според писмото, изпратено до кабинета на Путин.

Като цяло най-малко половин дузина групи са проявили интерес към закупуването на компанията, според двама запознати души.