Автор: ВЛАДИМИР ЗОРТЕВ

Мътна пяна залива българската образователна система. Амбициозни родители, главно майки на слаби и зле възпитани ученици/ученички гневно, атакуват с неистов плам български учители, обсебени от нагона да удовлетворяват низките си страсти за обществена значимост. Мине не мине седмица и се появяват материали за учителски „произвол“.

На практика протестите на родителите – по правило (и това трябва не само да се отбележи, но и дълбоко да се подчертае) – не изразяват общо мнение, а са само единични явления. Обикновено със самодоволна „загриженост“ положението в даден клас или детска група се определя като „нездравата ситуация“, което е едно доста общо, трудно доказуемо и в същото време непълно определение.

В действителност става дума за системно лошо поведение, съчетано с лоша успеваемост на една част от учениците в даден клас, което неминуемо води до проваляне на нормалния учебен процес за целия клас. Като правило лошото поведение („нездравата ситуация“) в някой от класовете се провокира от отделни ученици и това не е тайна за никого – както за отделните учители, така и за ръководството на училището, а и за самите родители, които са информирани своевременно за това. Но това е нещо, на което не се отдава значение.

Обикновено родителите, иницииращи подобен тип протести, неглижират лошата дисциплина, заради изстъпленията на собствените си чеда и прехвърлят вината за лошата им успеваемост върху отделни учители, чийто „грях“ е, че съзнателно си вършат работата и са взискателни в образователния процес към всички.

Твърденията от типа на „абсолютно недопустимо отношение към деца, независимо какво е провокирало това“, показват несъобразяване с истинските проблеми. А всъщност в конкретните случаи, масово разтръбявани в медиите, става дума за хронично лоша дисциплина. Т. нар. „нападки“ и „посегателства“ на учители спрямо ученици обикновено се изваждат от контекста на една продължителна и системна работа, посветена на лошото поведение и лошата успеваемост на обучаемите. А на преден план се извеждат отделни елементи от общия процес, които са накърнили родителското самолюбие. И това се отнася за по-голямата част от изучаваните предмети, но най-вече за основните, при които се води засилена подготовка за външно оценяване, което и налага настойчивата взискателност на учителите.

Прави впечатление, че в основата на протест, насочен срещу отделни учители, са заложени единствено твърденията на една малка част от учениците – нещо, което не може и не дава обективна картина на цялостната работа, която се върши в даден проблемен клас.

Разглеждайки твърденията за лошо лично отношение, трябва да се има предвид, че децата са склонни да оправдават своите действия и постъпки с някаква чужда вина. Омаловажават и направо прикриват своите деяния, като се изкарват невинни, а вината пренасят върху други, с цел да избягнат евентуални наказания. В тази крехка възраст чувството им за отговорност за собствените им деяния не е развито от семействата им в достатъчна степен.

Въпросът е дали с дребните си хитрувания децата са в състояние да манипулират и собствените си родители? Едва ли! Дори и на интуитивна основа възрастните са наясно какво са сътворили със своите питомци и на какво са способни. Така че, обобщено казано, просто става дума за банално засегнато родителско самолюбие, което търси реванш, независимо от последствията.

Под претекст, че се защитават ценности, амбициозни родители, които като правило също не са били добри ученици, се опитват да прехвърлят на другиго вината за собствените си родителски слабости и грешки при даването на добро възпитание.

Азбучна истина е, че лошото възпитание води до лоша дисциплина. Лошата дисциплина разрушава нормалния ход на образователния процес и оттам идва лошата успеваемост. И обикновено провокаторите са учениците, лишени от желание да учат, и които, за съжаление, намират подкрепата на определен тип умиляващи се родители.

Съвсем в духа на Бранислав Нушич навремето не смеехме да се оплачем, че в училище ни пошляпват (а направо си правехме за пребиване), защото същото щеше да се случи и вкъщи, при това неминуемо в много по-суров и по-здрав вид. Детската философия тогава ни подсказваше, че чрез премълчаване може да се избегне двойното налагане на ум и разум.

Знайно е и друго: високата образованост е въпрос на възможности, желание, мотивация и много, много труд. Всички тези фактори обаче се загърбват в своята съвкупност от определен тип родители, които под въздействието на своите засегнати чувства, пренебрегвайки разума, се стремят към лично удовлетворение, и то на всяка цена, като мачкат всичко по пътя си, в една криворазбрана слободия на словото – като не се спират да прилагат груби манипулации и непочтени фалшификации.

За съжаление това е само едната страна на този наболял проблем. По-съществената е, че училищните власти вместо да обективизират (т. е. да изяснят всеобхватно и многостранно) възникналите проблеми с помощта на научни, психолого-дидактически измервания, които да засягат всички страни на образовотелния процес: ученици, учители, родители и администрация, просто стават проводник и изпълнител на единични по характер, нездравословни родителски амбиции. А тези амбиции, насочени към една мнима борба за криворазбрана справедливост, не са (и това трябва дебело да се подчертае), правило, а банално изключение. За съжаление медиите, в своята жажда за шокиращи, сензационни, а значи – продаващи се – новини, подхващат тези единични случаи, което в крайна сметка и за голямо съжаление води до създаване на погрешното впечатление, че единичните случаи са правило в българската образователна система.

Слугинажната угодническа позиция, която образователните администрации на всичките си нива безогледно заемат, водят до удовлетворяване на нездравословните родителски амбиции заради парите, които детето осигурява на учебното заведение, като по този начин се принизява и пренебрегва достойнството на преподавателите. И вместо да се противопоставят чрез обективно изследване на този нездрав процес, те сляпо му служат заради страх, финансови интереси, угодничество пред висшестоящите, или просто да се избегне скандала, за да не се наруши комфорта на мнимото спокойствие.

Въпросът е къде е цялата камарила от педагогически съветници и най-вече психолози, чиято задача е обективно да изясняват подобен тип явления. Дали са способни да дадат вярна и точна картина на протичащия процес? Имат ли необходимата научна и практическа подготовка за прилагането на съществуващия богат инструментариум за изследване на подобен род процеси и явления и от позицията на своята професионална квалификация и административна ангажираност да информират образователните администрации на всичките им нива, както и самите родители, за действителното естество на възникналите проблеми, така че вземането на дадено административно решение да е обективно издържано? Или са едни обикновени, при това – нелошо платени, но за съжаление безотговорни регистратори? И на практика главно са използвани като прости разсилни – нещо да донесат или отнесат, нещо да предадат, някого да извикат или да доведат… Нискоквалифицирана дейност, която не удовлетворява обществените нужди и потребности. Защото като цяло страда образователният процес. А голямата беда е, че се срива авторитетът на българското училище. Главно – от нехайство и въпиюща некомпетентност на административните нива.

Има и още една негативна страна в очернящата вълна, която масово залива обществото и води до дискредитирането на българския учител. Отговорните образователни фактори, угаждайки на псевдородителската активност, се опитват да замаскират собствените си провали в сферите, които ръководят, и което е още по-лошо: подемат тези противоестествени кампании с цел разчистване на лични сметки.

Под претекст, че са загрижени за българското образование, и най-вече под натиска на нездрава родителска настойчивост, административната безгръбначност, бягайки от скандали си позволява да мачка доказани учители и да ги лишава от така необходимото им професионално признание и преподавателско достойнство.

С какво право определени хора от позицията на администратори си позволяват да морализаторстват, при условие, че самите те са със съмнителна моралност? И напълно са се провалили в своята шуробадженашка кадрова политика.

Дали са си направили труда да се запознаят с цялостното естество на извънучилищните, творческите търсения на учителите, които обвиняват и ги притискат принудително да напускат „доброволно“ работа, или им сменят позициите, като ги заплашват с дисциплинарни уволнения – господстващ стил на ръководство. За съжаление жертвите на подобен тип административен произвол не са единици.

А какво създават самозваните морализатори освен административни абсурди и бъркотии…? Тъмна неизвестност! Навярно дори нямат хабер, че творците имат свободата на съвестта да създават пародийни и, колкото и еретично да звучи дори еротични творби. И това в никакъв случай не омаловажава цялостния характер на тяхното творчество.

Е, дами и господа всезнаещи администратори дали, морализаторствувайки, да не вземете да заклеймите и низвергнете всепризнати и непризнати все още поети?

В никакъв случай обаче не пренебрегвайте Платон, който пише от името на Сократ, че поетите усещат желанията на боговете интуитивно, и то – още преди философите да ги осмислят. Помислете!!! Ако сте способни да го правите!

P/s На вниманието на МОН и комисиите по образование в НС, във връзка с постоянното говорене за реформи можете, да се запознаете с материала: "Реформата в образованието": публикация в the philosophy of war.com от 05.02.2018 г. Previous 36. https://thephilosophyofwar.com/%d1%80%d0%b5%d1%84%d0%be%d1%80%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b2-%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%be%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5%d1%82%d0%be/

Може да ви е от полза!?!