Мащабна акция срещу високите цени започна в супермаркетите в няколко балкански страни.

В Северна Македония, Босна и Херцеговина и Хърватия хората обявиха бойкот и отказаха да пазаруват.

Хърватите масово подкрепиха инициативата да не пазаруват в големите вериги магазини.

Организаторът и координатор на бойкота на цените в Хърватия – платформата „Ало, инспекторе" обяви за петък бойкот на всички магазини и продукти, както физически в магазините, така и онлайн. Преди една седмица в бойкота не бяха включени малките семейни магазини и пазаруването онлайн.

От четвъртък започна още един бойкот – за една седмица. До 5 февруари вечерта е обявен бойкот на три определени търговски вериги и на три вида продукти – всички видове газирани напитки, бутилирана вода и перилни препарати.

Според организатора на протестите, ефект има – по думите му само за една седмица определени стоки са поевтинели с до 50% в магазините.

Организаторът започнал всичко чрез група във Фейсбук, в която призовава хората в Хърватия да се противопоставят на високите цени.

На 24 януари – когато е първият ден на бойкот, в някои магазини оборотите в магазините в Хърватия спадат до 50%. След това се включват в Северна Македония, Босна и Херцеговина, Сърбия.

Самото правителство в Хърватия всичко застава зад гражданите и заявява, че ще въведе таван на цените за 70 основни хранителни стоки. Хората остават с усещането, че ще бъде въведен някакъв ред в поскъпването на цените.

Министър-председателят Андрей Пленкович също подкрепи протеста на гражданите.

Как една група в социалните мрежи наречена "Ало, инспекторе" разтърси търговията на дребно в няколко държави на Балканите?

Журналистът Йосип Келемен създава инициативата с група в социалните мрежи "Ало, инспекторе". Сам се изненадал как хърватите последвали призива му и ни разказва, как се е родила идеята.

"Един продукт в търговска верига, която имате и в България, в Германия струва 1,5 евро, а в Хърватия струва 3 евро. Имаме магазин в Германия - германски продукт в германска търговска верига струва 95 цента. А в Хърватия струва 2 евро и 65 цента. Не ни е ясно защо има толкова голяма разлика в цените", разказва той пред бТВ.

Според Келемен бойкотът вече дава резултат.

"Има случаи намаленията да са от 50% до 70%, което не се е случвало досега. А защо не са го направили това преди?", пита той.

Клиентите смятат, че цените в големите вериги са високи, но Миряна, която продава земеделска продукция собствено производство смята точно обратното - че вносът подбива родното производство с ниски цени.

Защото внасят толкова по-евтина продукция от Полша като ябълки, картофи, дори зеленчуци", посочва тя.

Ябълките на Миряна, произведени на 30 км от Загреб, струват на централния пазар в столицата 1,80 евро за килограм. В най-голямата германска верига магазини - струват от 1,39 за вносни ябълки, до 2 евро за хърватски.

Икономистът Петар Вушкович допуска, че между големите вериги може да има споразумение.

"Висок олигопол - имаме малък брой търговци, които е много вероятно да се споразумеят за цените", коментира той.

Освен високата инфлация от 4 процента и половина, Хърватия, заедно с Малта имат и най-високия икономически растеж в европейския съюз за последните 12 месеца.

А заплатите са се увеличили с цели 15% след влизането в еврозоната. Днес средната работна заплата е около 1700 евро.

Представител на големите търговски вериги в Хърватия казва, че олигопол е абсолютно невъзможен.