В Народното събрание вече има внесени два законопроекта, които имат за цел да ограничат ръста на цените на основните храни.

Единият е на „БСП - Обединена левица” и е насочен към ограничаване на надценките. От коалицията предлагат мярката да е за големите търговци на дребно - с оборот над 10 млн. лв. годишно. А списъкът с хранителни стоки, които влизат в тази регулация, да се определя от правителството и всеки търговец да е длъжен да предлага с ограничена надценка най-малко един артикул от всеки вид хранителни стока. Условието е това да не са имитиращи продукти.

Другият законопроект е на „ДПС - Ново начало”. Той е за ограничаване на печалбите и контрол на цените на хранителни стоки от първа необходимост. Текстовете предвиждат определяне на най-високо ценово ниво. След това понижаване на цените до определено ниво и предварителното му оповестяване.

По обед Васил Янев отива да пазарува. „Не може да стоиш гладен. Скъпо е, но трябва да се яде нещо”, споделя мъжът. След него от магазина излиза Галина Давидова. „70 лева и няма нищо за ядене. Само бекон. Ние оцеляваме в България, ние не живеем”, допълва тя.

За да спестят пари, някои си помагат с градини, а други дебнат промоциите. „Вчера си купих един домашен хляб, който преди струваше 2,60 лв. Днес го взех за 3,60 лв.”, каза Драгомир. „Постоянно вдигат цените. Ако не е тази седмица - ще е следващата”, прогнозира Никола.


Поскъпване отчитат и от КНСБ. Доказват го данните от края на миналата година. Още тогава цените на основните храни у нас са по-високи от тези в Хърватия. „Цената на сиренето в България е 10 евро, в Хърватия е 7 евро. Оризът в Хърватия е 2,20 евро, а България е 2,50 евро. Пиле охладено е 4.79 евро, в България е 5 евро”, коментира заместник-директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучения при КНСБ Виолета Иванова.

Докато заради бойкота на магазините Хърватия въведе таван на цените на 70 продукта, у нас експертите съветват да има таван, но на надценката. „И прозрачност в ценообразуването по цялата верига на доставка. Тогава вече можем да говорим, че ще имаме лоялна конкуренция”, смята Иванова.

„Когато се налагат мерки, те трябва да са свързани с гарантиране условията на равна конкурентна борба. В никакъв случай да не тръгваме да ремонтираме пазарния механизъм, тъй като това никога не е довело на добре”, е мнението на председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов.


Според търговците въвеждане на таван на надценките е държавна намеса на пазара, която ще нанесе тежки вреди на потребителите и икономиката. „Това се доказва и от опита на държави като Унгария, Хърватия и Румъния, които се опитаха да наложат подобен род ограничения. Инфлацията при храните специално е в по-високи равнища, отколкото тази в България, където няма такива мерки”, каза изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов.

Колко е точната инфлацията в България за първия месец на тази година ще обяви Националният статистически институт на 14 февруари.
Източник: Нова тв