Всеки втори българин ще стане обект на наказателно преследване, а всяко неизпълнение на договорно задължение, може да доведе до наказателна отговорност.Това ще стане, ако бъдат приети предлаганите от правителството промени в Наказателния кодекс (НК), свързани с корупцията в частния сектор, алармираха от Висшия адвокатски съвет (ВАдС) в становище до правната комисията на парламента.

Предстои утре комисията да разгледа на първо четене седем проекта за изменение на НК, като един от тях е внесеният от кабинета.

Още преди два месеца ръководителят на катедрата по наказателноправни науки в СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Пламен Панайотов предупреди в интервю за „Лекс“ за рисковете, които крие законопроектът. По думите му измененията, за чиято цел беше обявено изравняването на стандартите за преследване на корупцията в частния и публичния сектор, ще доведат до криминализиране на целия граждански оборот.

След това с остра позиция срещу промените излязоха и най-големите организации на бизнеса – Конфедерацията на работодателите и индустриалците, Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал и Българската търговско-промишлена палата.

В становището си ВАдС пък заявява:

„Анализът на обществено-икономическите условия и правоприлагането по корупционни престъпления не очертават обществена потребност и реална необходимост от предлаганите нови състави на престъпления и по-високи наказателни санкции. Те са основани на погрешното разбиране за уеднаквяване на санкционните последици при „корупционни престъпления“ в публичния и частния сектор. Такова изискване или зависимост, никога не е съществувала и не може да бъде търсена“.

Адвокатите изтъкват, че промените ще дадат възможност за недопустима намеса на държавата в гражданския и търговски оборот, защото всяко неизпълнение на договорно задължение, може да доведе до ангажиране на наказателна отговорност.

Освен това с част от промените се заличава границата между основанията за търсене на дисциплинарна и административна отговорност от тези, за които се носи наказателна отговорност. С едно от измененията се предлага без изискване за преследване на каквато и да е било цел от страна на дееца, наказанието за престъпление по служба да се налага и на „длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си и от това произлязат вредни последици“.

В проекта е предвидено:

„Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши правата си и от това произлязат значителни вредни последици за друго физическо или юридическо лице или обединение, се наказва с лишаване от свобода до четири години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал.1, т. 6“.

„Ако нормата бъде приета, то всяко забавено плащане по търговска сделка, което е причинило вреда на контрагента (например защото той от своя страна не може да изпълни свое парично задължение към трето лице и дължи лихви и неустойки) ще представлява престъпление“, подчертават от ВАдС и припомнят, че за да бъде квалифицирано като престъпно това деяние, няма да се изисква специална цел.

„Съгласно нивата на фирмената задлъжнялост, то всеки втори български гражданин ще бъде обект на наказателно преследване“, подчертават от адвокатурата.

И дават още един пример за ефекта от приемането на тази разпоредба:

„Представляващият едно търговско дружество може да предпочете независимо, че има наличен паричен ресурс да забави изпълнение на паричното си задължение по търговска сделка (и да плаща лихви или неустойка) и да инвестира тези средства при по-добри пазарни условия с цел печалба. Избраният напълно легален пазарен подход, съгласно проектната норма ще бъде престъпление, тъй като имплицитно съдържа в себе си форма на неизпълнение на договорно задължение към контрагента, а то най-често се свързва с имуществени вреди“.

Според ВАдС инкриминиране неизпълнението на служебни задължения от длъжностно лице по граждански правоотношения ще създаде огромни проблеми в правоприлагането, тъй като липсва ясен и точен критерий за разграничаване на гражданската, административната, дисциплинарната от наказателна отговорност.

И твърдят, че ще се стигне до произвол при наказателната репресия.

„Преследваните със законопроекта „цели“ представляват прибързана, не добре обмислена хиперрегулация и най-вече недопустима намеса в частния сектор, в типични гражданскоправни и търговски отношения, където ролята на държавата по предлагания от вносителя на проекта начин е немислима". /дир.бг/