Приемането на България и Хърватия във Валутно-курсовия механизъм (ERM II) е важно събитие и стъпка за въвеждането на еврото, което би подкрепило техните кредитни профили. Присъединяването на страните към еврозоната обаче е малко вероятно да стане през 2024 г., пише "Монитор", позовавайки се на рейтинговата агенция Fitch Ratings. Според експертите възможните плюсове от еврото са изместени от рисковете, които пандемията поражда. Изпълняването на изискванията в следващите 2-3 години пък може да се окаже предизвикателство заради коронавируса и задължението на местните власти за допълнителни реформи. Официално двете страни се присъединиха към Валутния механизъм на 13 юли 2020 г. Влизането в Еврозоната може да стана най-рано след около 3 години, но преди тях ще има поне 2 години престой за приспособяване и оценка. Европейската централна банка (ЕЦБ) заяви, че приемането е възможно през около 2023 г., стига страните да отговорят на изискванията. Не е ясно кога това ще се случи, отчасти заради пандемията и свързаните с нея ограничителни мерки, които отхлабиха макроикономическите перспективи. В свой скорошен доклад агенцията предвиди БВП на България да се свие с 5.7 на сто, а на Хърватия – с 8.4% през 2020 г. И двете икономики ще започнат да се възстановяват следващата година. Свилото се БВП обаче ще превърне бюджетните излишъци от 2019 г. в дефицити през 2020 г. – 4% дефицит за България и 7% дефицит за Хърватия. Публичният дълг в България пък ще достигне 25.8% от БВП през тази година.