Търговски банки у нас отказват да разкрият срочни депозити на граждани. Вместо това финансовите институции предлагат на клиентите си откриване на спестовна сметка или инвестиция във взаимни фондове.

Най-често това са двете алтернативи, които се предлагат на гражданите. „Тези инструменти и досега присъстват на пазара, но са рядко предпочитани от масовия български вложител, който е традиционалист и продължава да спестява дори при нулеви лихвени проценти заради доверието към банките“, коментира финансовият консултант Десислава Николова. Към момента две от най-големите банки у нас са променили спестовната си политика, но според Николова и други ще последват техния пример. „През годините, когато някоя от банките предприеме нещо, другите я последват, защото банките нямат нужда от пари от много години насам“, обясни консултантът за „Монитор“, като допълни, че това е основната причина за промяната. По нейни думи само през 2020 г. въпреки пандемията общият обем на спестяванията на домакинства и граждани под формата на депозити се е увеличил с 10 на сто. „През 2019 г., която е предкризисна, спестяванията като прираст са били по-малки“, допълва Николова.

От едната от двете търговски банки, предприели тази стъпка, коментираха пред „Монитор”, че причината да спрат да предлагат срочни депозити се крие в самата им същност. „Имаме спестени средства, няма да ги ползваме за определен период от време и ги даваме на банката срещу лихва. Всички знаем, че последните години лихвите по депозитите са близки до нулевите. Съхраняването на свободни средства в срочен депозит не носи добавена стойност на клиентите. Затова банките се насочваме да предлагаме други решения, извън срочните депозити”, коментираха за „Монитор” от банката. Данните на финансовата институция показват, че през последните години общата финансова култура се повишава и спестовните и инвестиционни продукти, различни от депозити, придобиват все по-широка популярност. „Неслучайно една от най-известните фрази по отношение на финансите е „Не слагайте всички яйца в една кошница“ и тенденцията да се разнообразяват инструментите, в които разпределяме спестяванията си, е много положителна”, казват още експертите от банката. От другата банка до редакционното приключване на броя не бе получен отговор.

Очакванията са повече хора да се насочат към спестовния влог, тъй като повечето българи не са добре запознати с начина на работа на фондовете. „От гледна точка на икономическа изгода по-добрият вариант е инвестицията във фонд. Една спестовна сметка е свързана само и единствено с разходи“, смята Николова.

Затова експертите препоръчват, независимо от избора ни, внимателно да проучим какво ни предлага банката. „Инвестиционните схеми варират при банките, а при спестовните сметки лихвите са нулеви и често има такси“, предупреди Николова. Всъщност преди влоговете са били освободени от такси, но банките постепенно са започнали да начисляват такива. И при двете алтернативи сумите са гарантирани от банките. При откриване на спестовна сметка спестяванията са гарантирани до размера на предвидената гаранция в Закона за гарантирането на влоговете в банките или по-точно - до 196 000 лв. Когато става въпрос за инвестиция, тъй като банките са и лицензирани инвестиционни посредници, пак има гаранция на средствата, която е в размер на 90 на сто от стойността на вземането, но не повече от 40 000 лв.