Фирмите у нас търсят лица с квалификация, многократно надхвърляща изискванията на работното място. Така в България съществуват значителни вертикални дисбаланси – (степен на съответствие между придобита образователна степен и образователно и квалификационно равнище, изисквано на работното място), които през последните десет години се задълбочават. Информацията съобщава сайтът glasnews.bg.

Това се посочва в Проект на Иновационна стратегия за интелигентна специализация (ИСИС), 2021-2027 г. на Република България, качен за обществено обсъждане. Интелигентната специализация е концепция за разработване на политики за научни изследвания и иновации, обхванати в цялостна визия за развитието, базирано на териториалния капацитет и амбиции на регионите.

От друга страна, съществува значителен брой завършващи висше образование с образователно-квалификационна степен бакалавър или магистър, които нямат ясна визия за насоките и възможностите си за професионална реализация, и като резултат се съгласяват да заемат позиции, които са под равнището на придобитото от тях образование. На национално равнище делът на свръхквалифицираните работници възлиза на 23,6% за 2018 г. с нарастване за последните десет години от 3,4 п.п., се посочва в проекта.

Според него хоризонталните диспропорции на пазара на труда също имат негативно влияние, преди всичко на индивидуално равнище, от гледна точка на невъзможност за капитализиране на основата на вече инвестирани време и усилия по време на обучението и по-високи равнища на стрес поради липсата на подходящи за съответното работно място компетенции.

Наред с това те носят негативни ефекти за компаниите поради по-високия разход за адаптиране на наетите лица към работната среда и за икономиката като цяло в резултат от асиметрията между вложени средства за предоставени образователни услуги в едни области, резултатите от които се реализират в други. Въпреки че 54% от работодателите (40% за ЕС-28) изпитват затруднения да намерят персонал с необходимото образование и компетенции, едва 31% от фирмите (при 66% за ЕС-28) финансират програми за обучение на работното място.

В доклада се посочва още, че според данните на Европейското иновационно табло се наблюдава спад на предприятията със собствена иновационна дейност (от 15% през 2011 г. до 13,8% през 2019 г.). Това равнище е повече от два пъти под средното за ЕС-28 и по-високо само от резултата за Румъния.

На този фон, делът на малките и средни предприятия с технологични (продуктови и/или процесни) иновации намалява с 16%, а делът на МСП с нетехнологични (маркетингови и организационни) иновации бележи спад от 5,6%, отчитат иот pariteni.bg. Като резултат, продажбата на нови за пазара и фирмата продукти, като дял от оборота, спада с 81%. Този резултат е показателна ниско равнище на конкурентоспособност на българските предприятия.

Българските предприятия изостават от европейските си партньори и конкуренти и по използването на облачни технологии, поддържането на уебстраници, използването на социални мрежи за бизнеса, както и по осигуреността на персонала с преносими устройства, които да се използват за работа.

Това води до най-висок процент на българските предприятия с ниска цифрова интензивност в Европа. Все пак 8% от предприятията използват някакви облачни технологии, а 6% използват сложни облачни технологии (за изнасяне на данни и услуги), което е достатъчно за изграждане на капацитет на облачни услуги, насочени към вътрешния пазар.