Българите работят много, но пък получават малко пари, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Страната ни е на едно от първите места сред държавите от ЕС по средна продължителност на работната седмица.

През 2023 г. действителното седмично работно време за хората на възраст 20-64 години на основната им работа в ЕС е средно 36,1 часа, обвиха от Евростат. По-внимателен поглед върху страните показва големи различия в продължителността на работата. Най-дълги са работните седмици в Гърция (средно 39,8 часа), Румъния (39,5), Полша (39,3) и България (39 часа). На другия край в класацията са страните с най-кратка работна седмица - Нидерландия (32,2 часа), следвана от Австрия (33,6) и Германия (34 часа). Доста по-малко, отколкото в България, работят и във страни като Франция, Ирландия и Дания.

Оказва се, че в държави с по-високи доходи продължителността на работната седмица е по-малка. Но въпреки, че работят по-малко, гражданите на икономически по-добре развитите страни печелят достатъчно пари, за да имат по-висок стандарт на живот.

Върху данните на Евростат за продължителността на работната седмица влияние оказва колко от работещите в дадена страна са на пълен работен ден и колко са на непълен. Нидерландия е на първо място по най-кратка работна седмица, защото там много е разпространена почасовата работа. Например млади майки, които имат нужда от повече време, за да се грижат за децата си, работят по няколко часа на ден. За разлика от ситуацията в Нидерландия, в България работодателите искат след изтичане на майчинството майките да се върнат на пълен работен ден. Често при интервюта за работа питат младите жени дали имат намерение скоро да раждат и утвърдителен отговор носи негативи за кандидатката за определена позиция. Данните на Евростат показват, че работодателите в редица страни от Западна Европа са по-гъвкави при наемането на хора и определянето на работното им време, пишат от "Труд".

Общо за страните от ЕС, включително и в България, младите хора на възраст от 15 до 24 години имат по-кратка работна седмица от останалите работници. Причината за това е, че те най-често работят на непълно работно време. Много от младите хора продължават да учат, но намират и някаква работа за свободното си време.

Икономическите дейности, където има най-дълга работна седмица в страните от ЕС, са селското, горското и риболовното стопанство (41,5 реални работни часа), минното дело и кариерите (39,1) и строителството (38,9), а най-кратките работни седмици са в дейностите на работещи за семейството хора (26,7 часа), образование (31,9) и изкуство, развлечения и отдих (33 часа).

В повечето страни от ЕС работниците за собствена сметка имат по-дълга работна седмица от наетите работници, с някои изключения, като Кипър и Естония, където служителите работят по-дълго време от работещите за собствена сметка.

Продължителността на работната седмица в България е средно с 5 часа по-дълга отколкото в Германия. Въпреки това с доходите си българите могат да поддържат значително по-нисък жизнен стандарт от германците. Минималната заплата в България е над четири пъти по-ниска от тази в Германия и близо четири пъти по-малка отколкото във Франция. От януари 2024 г. минималната заплата у нас е 933 лв., което прави 477,04 евро. В Германия минималната заплата е 2054 евро, а във Франция е 1766,92 евро, показват данни на Евростат.

Минималната заплата в България остава най-ниската сред страните от ЕС, въпреки че от началото на годината беше увеличена със 78 евро. Но погледнато в абсолютна сума, минималната заплата в 11 държави от ЕС за година е увеличена с повече отколкото при нас. Например в Ирландия увеличението на минималната заплата е с 236 евро, а в Полша с 232 евро.

Сред първите сме по неработещи младежи

Над 15% от младите хора в България нито работят, нито учат.

Всеки шести млад човек в България нито учи, нито работи, показват данни на Евростат. Страните ни е сред първите в ЕС по този показател. Средно за страните от ЕС 12,4% от хората на възраст 15-34 години нито работят, нито учат. Но между различните страни има огромна разлика. Най-лошо е положението в Румъния, където 20,6% от младите не учат и не работят.

На следващите две места с равен резултат са Италия и Гърция с 18%, а след това е България, където 15,4% от младите нито учат, нито работят.

Причините човек да не работи и да не учи са много специфични за конкретните случаи. В България много млади хора отказват да работят за ниски заплати. Работодателите иман нужда от работна ръка, но често това, което са готови да дадат за наемане на работник, не отговаря на очакванията на младите. Преди дни младеж написа във Фейсбук, че няма опит, знае английски и е готов на всякаква работа на морето за 2000 лв. на месец. Част от коментарите са, че той не заслужава такива пари, щом няма опит, но според други, само ако младите искат високи заплати при кандидатстване за работа, ще ги получат.

Държавите, в които делът на младите хора, които нито работят, нито учат, е най-малък са Швеция (5,8%), Нидерландия (5,9%), Малта (7,6%), Словения (8,2%), Люксембург (8,2%), Дания (9,7%) и Ирландия (9,8%). Данните показват, че в страните с високи доходи делът на младите, които не учат и не работят, е по-малък отколкото в стани с ниски заплати.

Общо за държавите от ЕС делът на младите, които не работят и не учат, е намалял с 4,9% за период от 10 години между 2013 г. и 2023 г. Сред държавите от ЕС най-голямо намаление на дела на неработещите и неучещите млади хора за период от 10 години са Гърция (-12,5%), България (-11,9%), Хърватия (-10,5%), Ирландия (-10,3%) и Испания (-10,2%).

Младите жени са по-склонни нито да работят, нито да учат, отколкото младите мъже, показват данни на Евростат. 14,8% от младите жени на възраст 15-34 години не учат и не работят, при 10,1% от мъжете. Има редица фактори, които могат да обяснят тази разлика. Например склонността да се отдава по-голямо значение на ролята на жените в семейството и на ролята на мъжете да осигуряват пари за семейството. Освен това често работодателите предпочитат да наемат млади мъже пред млади жени. Има големи разлики и между градовете и селата по отношение на младите, които не учат и не работят. От страните от ЕС най-големи са тези разлики в Румъния и България.

С течение на времето преходът от образование към работа става все по-сложен, посочват от Евростат. Сега младите хора сменят работата си по-често и им отнема повече време, за да се установят на пазара на труда. Стана по-често срещано за студентите да работят на непълен работен ден или сезонно, за да допълнят доходите си. Освен това все по-често заетите млади хора се връщат към обучение, за да подобрят квалификацията си. Делът на младите, които работят и учат, е 12,5% за тези на възраст 15-19 години, 22,3% сред 20-24-годишните, 17,1% сред тези на 25-29 години и 12,8% за 30-34-годишните.