Пак ли се върнахме във времената, в които магазинерите ни гледат лошо и ни пращат на майната си, или където си решим? - пита нашата читателка Емилия К.

Днес точно в 12 часа отидох в "Горнооряховската скара" до "Лидъл" в "Изгрев". Исках да си спестя готвенето и поръчах четири шишчета. Любезна продавачка на средна възраст ми предложи пет на промоция. Съгласих се. Проблемът се появи, когато извадих банкнота от 100 лева.

Жената ме попита нямам ли дребни,но нямах. Тя се обърна към по-младата продавачка, която явно й е нещо като началник и запита какво да направи, след като с рестото ще се изчерпят дберните й пари. Младата безцеремонно заяви - да връща шишчетата, анулирай й поръчката, ние сме павилион за скара, а не чендж-бюро.

Възрастната изпита известно неудобство и предложи да отида в "Лидъл" да си разваля банкнотата и пак да дойда.

Първо бързах. Второ в магазина трябва да си купиш нещо. Не можеш да го обиколиш, да изчакаш опашката на касата и да развееш една банкнота с молба да ти я развалят. Там също не са чейндж бюро. Освен това ще изгубиш сума ти време.

Учудва ме и че в 12 часа по обед в "Горнооряховската скара" нямат готовност да ти върнат ресто от 100 лева. Та тогава е пикът на посещенията, има много клиенти,а в един магазин винаги трябва да имат готовност да ги обслужат, без значение какви банкноти им даваш.

Искам отговор защо се случи това. Нали клиентът уж винаги има право?

Само за пример - вчера си взех хляб и мляко от друг магазин, имах 20 лева, продавачката имаше само едри банкноти и каза момент - отиде и ги развали в съседния. Значи едни могат, други не могат и просто зависи от това кой стои зад щанда, завършва оплакването си Емилия.