Бившият премиер Иван Костов призова за промяна на данъчната система в България. По неговата оценка сегашното неадекватно и недобро данъчно облагане е причина за много вредни процеси в държавата.

Плоските преки данъци са една от основните причини за укриване на доходите, каза директорът на Центъра за анализи и управление на рискове към НБУ Иван Костов на научна конференция "10 години плосък данък в България", организирана от КНСБ и фондация "Фридрих Еберт", цитиран от БТА.

Костов посочи, че за работодателя е по-изгодно да получава ниско облагане и лични доходи, и от тях да заплаща нерегистрирани доходи на заетите, защото по този начин избягва заплащането на всички предвидени по закон осигурителни вноски в размер на 32,7 процента. Според него това ще е невъзможно, ако се приеме прогресивна скала и се облага с 32 процента максималната печалба. Ако тя се облага с толкова, ако доходите на работодателя се облагат, както беше до 2001 година - с прогресивна скала до 38 процента, работодателят няма да има никаква сметка да изтегля от фирмата парите като личен доход и да ги плаща нелегално на хората, обясни Иван Костов.

Той препоръчва да се възстанови данъчноосигурителната система от реформата преди 2001 година, но по думите му това е очевидно неизпълнима препоръка при сегашните предпочитания на българските избиратели. Тогава доходите бяха с необлагаем минимум, нямаше необлагаем минимум за печалбата на предприятията, имаше прогресивна скала, която пречеше да има тези заобикаляния на данъчните и осигурителните вноски, изтъкна бившият премиер. По думите на Костов в сегашната икономическа обстановка, когато произведеният брутен вътрешен продукт е с около 3,5 пъти по-голям от тогавашния, държавата трябва да предвиди и данъчни облекчения за реинвестирани в капиталообразуване печалби. В противен случай няма да се стимулира натрупването на капитал и създаването на работни места, допълни Костов.

Експертът анализира, че в момента е вън от съмнение, че облагането на брутните трудови доходи с данъци и осигурителни вноски не е пропорционално. Костов отбеляза, че колкото повече растат над максималния осигурителен доход доходите на облаганото лице, толкова повече делът на данъчните и осигурителни вноски клони към 10 процента. Общото облагане на хората с високи доходи клони към 10 на сто, а на тези с работна заплата под максималния осигурителен доход, данъчната и осигурителната тежест е 42,7 процента, каза Иван Костов.

По думите му всичко това означава, че хората с високи доходи не са ангажирани с контрола на изпълнението на функциите на българската държава. При приблизително едно и също натоварване на БВП с данъци и осигурителни вноски - 29,9 на сто през 2001 година и 30 процента през 2017, приходите от облагането с данък доходи физически лица и здравноосигурителни вноски са с много по-малък дял от общите данъчни и осигурителни приходи - през 2001 година те са 44 на сто, докато през 2015 те са 38,9 на сто от общите, което е за сметка на увеличаването на приходите от ДДС, отбеляза Костов.

Според него този намален дял е причина за други съществени рискове в управлението на бюджета - извършват се големи преразпределителни процеси между приходите от косвени данъци и разходите, които прави бюджетът като трансфера към НОИ. Тук е и причината за износа на евтин труд от страната, допълни Костов.

Според бившия премиер в България действат и други негативни фактори, които произтичат от недофинансирането на поетите от държавата жизненоважни за обществото функции. Той очерта кои са тези основни функции - в сферата на сигурността, където мнозина доплащат, особено фирми за своята сигурност, на образованието, където родителите плащат допълнителни уроци, в здравеопазването, където всички доплащаме за здравна услуга.