Бизнесът откроява като главен задържащ фактор за по-бързото развитие на българската икономика липсата на човешки ресурси. Това обяви Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) пред БНР.
"В средносрочен план ние смятаме, че ако се развиваме с тези темпове, ще са ни нужни 500 хиляди работници и специалисти в следващите пет години, предвид демографските тенденции, миграцията и ръста на икономиката", уточни Велев.
Сред дефицитните кадри той посочи сериозната липса на инженерно-технически кадри, медицински сестри, учители, шофьори, на работещи в туризма и селското стопанство.
По думите му, икономиката ни расте с умерено добри темпове, но в същото време сме едва на 12 място в ЕС по ръст на брутния вътрешен продукт за първото полугодие, а икономиките на почти всички страни от Централна и Източна Европа растат по-бързо от нашата.
"Ако искаме да настигнем икономиките от Централна и Източна Европа, трябва да имаме догонващ растеж, а в момента имаме изоставащ растеж", подчерта Велев.
Той предупреди, че чуждестранните инвестиции в дялов капитал не растат, а намаляват, т. е., повече напускат страната, отколкото идват, а местните инвестиции също намаляват.
Според него у нас "много повече се говори за това как трябва справедливо да се разпредели произведеното, и почти не се говори за това, че може да се произвежда много повече и как да се направи така че да се създава много повече".
Относно нарушения диалог на правителството с работодателите Васил Велев посочи, че той може би се дължи "на ширещия се популизъм и на състезанието кой да бъде повече обичан, кой да бъде по-голям омбудсман в България". В това състезание според Велев участват "както управляващите, така и опозицията, така и омбудсманът, така и синдикатите".
Васил Велев анализира високия брой работещи в бюджетната сфера като пречка за нарастването на пенсиите.
Темпът на инфлацията е обезпокояващо висок, посочи още Васил Велев. "Някои наблюдатели казват, че тя е привнесена отвън, не зависи от нас, но тогава пък защо сме в тройката от ЕС с най-висока инфлация", запита той и констатира, че "малка инфлация е здравословна, но вече сме преминали тази граница". /news.bg
0 Коментара