Над 200 000 българи са неактивни на пазара на труда и това е сериозен резерв, отчете зам.-министърът на труда Лазар Лазаров.

Приоритет в Националния план за действие по заетостта за следващата година ще бъде активирането на тези хора, както и търсенето за възможности за заетост на хората с увреждания, каза той пред журналисти.

По думите му тези над 200 хиляди души не са регистрирани в Бюрата по труда. Те често нито учат, нито работят, нито участват в курсове за допълнителна квалификация. Чрез медиатори държавата ще се опита първо да ги издири, след това да предложи съществуващите услуги на Агенцията по заетостта. Ще има и нови услуги, които тепърва се подготвят. Всички услуги са безплатни.

Сред групата има хора, които са свръхквалифицирани и те считат, че регистрацията им в Бюрата по труда не би допринесла за тяхната реализация, каза в отговор на въпрос Лазар Лазаров.

Те обаче трябвало да знаят, че проучването на политиките на пазара на труда и оценката на нетния ефект показва, че всички, които са с висше образование и са включени в мерки и програми, после си намират бързо реализация или запазват работните места.

Сред неактивните има и хора със средно професионално образование, което заедно с малки допълнителни курсове, в зависимост от развитието в региона, може да намерят бързо реализация. Част от хората разчитат и на средства, които идват от техни близки, работещи извън страната. Други пък имат собственост, която управляват ефективно, предаде БТА.

Има и такива, които вероятно работят без трудов договор. Вредите от недекларираната заетост се обясняват в кампании на ГИТ, съвместно с други държавни институции.

В Националния план за заетостта за 2020 г. средствата ще бъдат насочени в комбинация за програми за квалификация и субсидирана заетост. Ще се продължат онези национални програми, които имат добър ефект, като голяма част от тях са свързани и с хората в предпенсионна възраст, продължително безработните и младежи до 29-годишна възраст.

България и МТСП през следващия програмен период ще разполага с почти двоен ресурс в областта на мерки и политики в областта на пазара на труда. Те ще допълват националните мерки, каза още Лазар Лазаров.

Над 62 на сто от участниците в програми и мерки за заетост и обучение, финансирани от държавния бюджет, след това са започнали работа или собствен бизнес, каза Лазар Лазаров при откриването на конференцията.

Направените изследвания показват, че в зависимост от тенденциите на пазара на труда трябва да се дават приоритети на различни програми и мерки. Така например при висока безработица трябва да се използват програмите и мерките с висок нетен ефект, тъй като чрез тях се намалява безработицата в страната, а при ниска безработица може да се обърне повече внимание на социалния ефект от програмите, добави зам.-министър Лазаров.