Българската икономика е вероятно рязко да забави своя растеж или да изпадне в рецесия тогава, когато би била засегната от силни външни негативни фактори. Това заяви подуправителят на БНБ Калин Христов в изказването си на форума "Банките и Бизнеса" организиран от "Икономедия".

"Предвид структурата на нашия износ и високата ни интегрираност с икономиката на Европейския съюз (ЕС), най-уязвими бихме били от шокове, идващи от ЕС и най-вече от еврозоната. А самата еврозона може да забави своя икономически растеж или да изпадне в рецесия, както под влияние на вътрешни фактори, така и в резултат от продължаващо глобално противопоставяне между САЩ и Китай или изостряне на икономическите и търговските отношения на ЕС със САЩ", смята Христов.

Според него независимо от всички коментари, Брекзит едва ли ще причини значителни икономически, търговски или финансови шокове.

Подуправителят на БНБ припомни, че днес широко се споделя очакването, че предстои забавяне на икономическия растеж в еврозоната, дори ако няма силен шок или дълбока рецесия. "Всички официални прогнози на институции като ЕЦБ, Европейската комисия и Международният валутен фонд сочат забавяне на растежа в еврозоната следващата година. Основните фактори, стоящи зад това, са добре познати и те не са циклични, а структурни - неблагоприятни демографски тенденции, съчетани с бавно технологично развитие, водещи до все по-слаба производителност и загуба на конкурентоспособност и променящите се принципи и структура на глобалната търговия. Това става на фона на ултрастимулираща монетарна среда с ниски и отрицателни лихвени проценти и парична политика с директни покупки на активи с безкраен хоризонт на провеждане от страна на ЕЦБ. С тези изходни условия и ако развитието на икономиката се отклони от базовия сценарий в негативна посока, паричната политика е изчерпала възможностите си дори за краткосрочно циклично стимулиране", заяви Калин Христов.

Подуправителят на БНБ подчерта, че отрицателните лихвени проценти, особено ако са поддържани в продължителен период от време, имат по-скоро неблагоприятен ефект върху търсенето както на домакинствата, така и на фирмите, и върху общия икономическия растеж. Те създават среда, стимулираща свръхзадлъжнялост, повишение на цените на финансовите активи и натрупване на рискове, свързани с това повишение. Цените на недвижими имоти също растат, при това с темпове и до нива, които изолират цели социални групи и изправят по-младите поколения пред невъзможност да влязат на пазара на недвижими имоти.

Калин Христов припомни, че заради Валутния борд у нас ефектите от паричната политика на ЕЦБ бързо се пренасят в България. Заради ниския държавен дълг, който води със себе си исторически ниска рискова премия, и високата склонност към спестяване на домакинствата, ефектите на ниските лихвени проценти на ЕЦБ бързо се превръщат в българска пазарна реалност.

"Трудно е да си представим такива лихвени проценти като "стимулиращи" домакинствата и фирмите да спестяват по-малко и да потребяват и инвестират повече. Ако депозитите не носят доходност, всъщност се появява стимул за домакинствата да спестяват повече днес, за да си гарантират някакво равнище на потребление в бъдеще. Също, ако станат отрицателни, лихвените проценти по депозитите на домакинствата се превръщат във вид данък и, както всеки данък, ограничават потреблението. За фирмите отрицателните лихви са допълнителен разход, който намалява възвращаемостта на капитала им и потиска склонността им за инвестиции. Общо, продължително поддържани ниски или отрицателни лихви биват възприемани като сигнал за несигурност и предстоящо забавяне на икономиката, поради което икономическите агенти забавят потреблението и ревизират надолу инвестиционните си планове", коментира подуправителят на БНБ.

Христов подчерта, че тази картина не е оптимистична, но тя даже не отразява ефектите от потенциални силно негативни шокове. При базовия сценарий за развитие на икономиката, който не предвижда влошаване на външната среда и където допусканията са, че текущата политика на ЕЦБ ще се запази без промяна, се очакват положителни, но ниски темпове на икономически растеж.

При този основен сценарий на развитие в България ще има забавяне на растежа на заетостта (без непременно да има повишена безработица, а в голяма степен поради механичния ефект от намаляването на населението), продължаващо нарастване на заплатите, общо увеличение на спестяванията в банките (въпреки ниските лихви) и свръхликвидност на банките.

Христов направи уговорката, че докато свръхликвидността на банките се приема като положителен индикатор в "нормални" времена, в настоящата ситуация тя подтиква банките да поемат по-висок кредитен риск. "Изправени пред отрицателни доходности на нискорисковите ликвидни активи, където могат да инвестират своята свръхликвидност, банките са принудени да търсят нови кредитополучатели, намалявайки лихвените проценти по кредитите, с цел все пак да постигнат някаква положителна доходност. Ниските лихви по кредитите обаче вече все по-трудно диференцират между качеството на отделните проекти и не е сигурно дали покриват цената на риска. В резултат от всичко това задлъжнялостта на частния сектор ще нараства в по-значителна степен при домакинствата. Банките ще бъдат склонни да поемат още кредитен риск също и поради натиска от свиване на маржовете на доходност",заяви Калин Христов.

Той смята, че възможностите за компенсиране на намаляването на лихвени приходи с намаляването на административните разходи на банките са ограничени. Поради това склонността им към по-рискови сделки естествено ще се увеличи. Доколкото сегашната ситуация с ниските лихви има голяма вероятност да не е временно състояние, а дългосрочна среда в която оперират банките, то и рисковете свързани с тази среда и най-вече опасността от декапитализация поради прекомерно големи поети рискове или поради липса на доходност, остават високи.

За да предпази банките от рисковете произтичащи от настоящата среда, която се очаква да се запази през следващите години БНБ ще продължи да изисква по-високи нива на антицикличния буфер.