Да плаща заплати и осигуровки е най-трудно за бизнеса в условия на криза. Това показват данните от онлайн анкетно проучване на Българската стопанска камара сред 584 управители и собственици на фирми в цялата страна. Проучването е проведено в периода 2-8 май 2020 г. съобщиха от пресцентъра на работодателската организация.

Резултатите отразяват преимуществено състоянието сред микро- и малките предприятия в търговията и услугите - сектор, който преобладава в БВП и е най-много засегнат от кризата и ограниченията, свързани с COVID-19.
73 на сто от анкетираните са били принудени да съкратят част или целия си персонал вследствие на кризата, а 15 на сто са намалили трудови възнаграждения.

До 20 000 лв. на месец са необходимите ликвидни средства за покриване на разходите в следващите три месеца (в т. ч. заплати, осигуровки и данъци) за около 57% от анкетираните. Всяка четвърта компания се нуждае от 20-50 хил. лв. на месец, а всяка десета - от над 100 000 лв. ликвидни средства за месечна издръжка.

34 на сто от анкетираните очакват да възстановят бизнеса си в рамките на около година, други 33 на сто очакват това да се случи за повече от година. Оптимистите, които смятат, че ще успеят да се възстановят веднага след падането на извънредното положение, са едва 1.2 на сто, а крайните песимисти, които не очакват да се възстановят изобщо, са 2.4 на сто. Общо около 29 на сто от участниците в анкетата виждат възможности за възстановяване в рамките на 3-6 месеца.

Почти половината от участниците в анкетата са наясно с антикризисните мерки, които предлага българското правителство за подкрепа на бизнеса, 38 на сто имат частична яснота, а 15 на сто изобщо не са наясно каква помощ могат да получат за справяне с проблемите, породени от COVID-19.

Възползвалите се от мярката 60/40 са около 4 на сто, 6 на сто планират да кандидатстват, а 8.5 на сто се колебаят. 81.5 на сто от анкетираните оценяват мярката 60/40 като неефективна.

15 на сто от анкетираните планират да кандидатстват по някоя от мерките по линия на Българската банка за развитие (ББР), а 32 на сто все още се колебаят дали да пристъпят към подобен ход. 53 на сто са категорични, че мерките чрез ББР не отговарят на нуждите им.

Намаляването на ДДС за храни и лекарства като антикризисна мярка подкрепят 86 на сто от участниците в анкетата, против са 5.6 на сто, а около 9 на сто се колебаят.

74% са убедени, че е необходимо временните мерки в подкрепа на бизнеса да продължат и след края на кризата. 7 на сто са на противното мнение, а останалите се затрудняват да преценят.

Според анкетираните най-голям ефект биха имали фискалните мерки (разсрочване на задължения до края на 2021 г., създаване на възможност за ползване на данъчни облекчения, освобождаване от плащане на част от патентен данък или местни такси). Така смятат 65 на сто от участниците в анкетата.

Според други 53 на сто най-важни са финансовите мерки, вкл. кредити при облекчени условия, схеми за безвъзмездна помощ с определен фокус - за запазване на заетостта, за обучение и др. 22 на сто от анкетираните очакват специфични за отделни отрасли мерки, като например, ваучери за туристически услуги, временна финансова помощ за фирмите от сектора, намаляване на ДДС за определени стоки и услуги и др.

Почти половината от анкетираните (48 на сто) декларират, че кризата не е довела до увеличение на задълженията им към други фирми, но 45 на сто са на обратния полюс - техните задължения са се увеличили с до 100 000 лв. Между 100 и 200 хил. лв. ръст на задълженията декларират 5.5 на сто от участниците в анкетата, а 1.7 на сто са анкетираните, които имат над 200 000 лв. ръст на задълженията към контрагенти.

Аналогично е положението със задълженията към държавата. 45 на сто от анкетираните нямат задължения към държавата, 48 на сто обаче са с до 50 000 лв. ръст на задълженията вследствие на кризата, 5.5 на сто между 50 и 100 хил. лв., а над 100 хил. лв. дължат 1.4 на сто от анкетираните.

58% от участниците в анкетата нямат невзети от други фирми суми за услуги и/или продукти, 34 на сто очакват вземания в размер на до 100 хил. лв., 5.6 на сто - над 200 хил. лв., а между 100 и 200 хил. лв. неполучени вземания декларират 2.4 на сто от анкетираните.