При проучването на водохранилището на замъка в средновековният град Русокастро е открита изключително ценна находка. Тя представлява необикновено красив, художествено изработен керамичен съд, чиято украса е изпълнена в техниката „сграфито“. Върху почти цялата му повърхност отвътре е изобразен барс – снежен леопард. Фигурата е дълга 16 и висока 14 см. Барсът е представен в нападателна поза в ход надясно, с полуотворена паст, с извадени нокти, замахващ заплашително напред с лявата си лапа. Изключително детайлно са представени гривата, муцуната, петната по тялото, лапите, възглавничките на лапите и гневно размаханата опашка на това легендарно животно.

Първоначално археолозите, проучващи средновековния град, са приели, че изображението е на т.нар. „леопардов лъв“. Тези образи са характерни за сграфито-съдовете от Византия; подобен е открит и в царската цитадела в Царевец, във Велико Търново. Те представляват изображения на лъвове, но с петна като на леопарди. Все пак, благодарение на мнението на проф. д. изк. Константин Тотев – дългогодишен консултант на археологическия екип и тесен специалист по средновековно приложно изкуство, те са ревизирали становището си в полза на барс.

Без съмнение, новооткритата находка е от световна величина. Тя е датирана от археолозите от периода между 1350 – 1375 година.

Барс е изобразен и върху щита на Калояновия пръстен, принадлежал на висш аристократ от семейството на Асеневци, но който вероятно няма нищо общо със самия цар Калоян. Този пръстен е световно известен и поради факта, че върху него е изобразено именно това свещено животно.

Все пак най-близко като аналог е едно изображение на барс върху оловен печат на цар Симеон Велики, от началото на Х в., което забеляза българският нумизмат Васил Мутафов, който е и част от проучвателския екип. Днес печатът се съхранява в частна колекция в САЩ.

Барсът е животно, което е легендарно и е емблема на някои от народите от Централна Азия. Той живее в най-високите планини на Средна Азия – Алтай, Хиндукуш, Хималаите, Иранското плато. Изобразен е и върху герба на съвременната Република Татарстан.

Барсът е бил и държавен символ на великата Волжско-Камска България.

Все пак е възможно барсът като образ да навлиза и от западните държави. Благодарение на кръстоносните походи френските, италианските и британските рицари са възприели това животно като хералдически символ.

Проучванията и в трите посоки – византийска, източна и западна, продължават.

Археолозите, проучващи средновековния град Русокастро, припомнят, че и друга голяма котка – лъвът, е символ на Царство България от времето на цар Иван Шишман. Нещо повече, изправен лъв има върху една емисия монети на този български владетел, а златни висулки с изображение на трите царски лъва са открити и при разкопките на хълма Трапезица в средновековната българска столица.

При проучванията на средновековния град Русокастро е открита и медна пластина с изображение на разярен лъв, който тепърва ще се анализира и ще се представи пред публика.

От целия съд с изображение на барс са събрани почти всички части. Разкопките продължават, и археолозите се надяват да открият фрагментите от този изключително ценен предмет, аналогичен на който в съвременните български земи, а и не само, не е познат.

Археологическите проучвания на крепостта Русокастро са финансирани от Община Камено и Министерството на културата на Република България, и се изпълняват от Регионален историческия музей.