Ще зачетем паметта ѝ като продължим да живеем като нея – обичайки, грижейки се за нуждаещите се, спасявайки, помагайки, борейки се за живота докрай. Почивай в мир, прекрасно слънчево момиче! Вече ни липсваш… Това написа в социалните мрежи с трогателен и искрен тон Роза Димитрова – адвокат и човек, който обича животните в Царево, в памет на 33-годишната д-р Даниела Йорданова, която загина заедно с майка си – съдия Мария Москова, при бедствието в Царево.

Ето пълния текст на Роза Димитрова, който описва сърцето на младата жена, която загубихме:

Животът на съществата ва за миг….Спомням си когато преди няколко години майка ѝ, съдия Мария Москова, ми каза, че дъщеря ѝ иска да открие втеринарен кабинет в Царево и какво мисля по въпроса, дали ще има клиенти. Поговорихме си по темата, споделих моя опит с животинките и накрая тя ми каза „Ще станете първи приятелки с моята Даниелка“.

Станахме…Предлагали си ѝ да се занимава с научна дейност, след като е завършила университета, но тя е избрала любовта – да лекува животни. Защото да се занимаваш с животни е нужна любов. И голямо сърце.

Малко след като откри кабинета на едно от уличните кучета, което се въртеше около съда започна да му тече кръв от носа и отказа да се храни. Обадих се по телефона на новата лекарка и я попитах дали ще може да дойде да го види, но тя строго ми каза, че прегледи извършва само в кабинета. Натоварих Пончо в колата и отидохме в клиниката. Там ни посрещна крехко, изящно създание с удивителни сини очи и обезоръжаваща усмивка – доктор Даниела Йорданова. Делово прегледа кучето, постави диагноза, назначи лечение и Пончо живя още три години след като го излекувахме от тежката кърлежова треска.

Така започнаха нашите срещи в кабинета – с куче, с коте, за преглед, за ваксина, за паспорт. Винаги усмихната, винаги внимателна.

Една сутрин ми звъни по телефона „Спасявай ме! Докараха кученце за преглед, а докато свърша с другия пациент го оставили пред вратата и си тръгнали. Лекувам парво, не мога да го оставя в клиниката.“ Отивам и вземам една черна космата топка с блеснали очички, цялата в паразити и лишаи. Докторката вече го беше обезпаразитила. Нарекох го Дани – на нея. Дани порасна прекрасно голямо добро момче. Даниела му подари всичките ваксини, аз заплатих за чип и паспорт и в момента Дани /даже запазиха и името му/ живее щастливо в Германия.

Първия месец от пандемията прекарах в клиниката. Като започна една панлевкопения, всеки ден нова котка. Всички котки ваксинирани. 90 % заболяха, а оцеляха само 50 % от заболелите. Но ние с докторката правим всичко необходимо – инжекции, системи, бутилки с топла вода. И си говорим докато чакаме да изтекат системите. За коронавирусите, за ваксините, за мерките, за живота, който изведнъж се промени. Спокойно, без стрес. Тя не спря да работи нито за ден през пандемията. Животинките имаха нужда от нейната помощ.

Виждам по снимките, че е било лятото на 2020 г, когато намерих изхвърлени край пътя четири кученца. Заведох ги при нея за първа ваксина и тя я направи безплатно. Една от нейните снимки, които в момента се върти из мрежата е именно с едно от тези кученца.

Край клиниката винаги се навъртаха улични котки, защото тя не ги оставяше гладни. Даже сутрин се стичаха и тези, които си имаха стопани.

Срещу нея имаше порутена сграда, която се обитаваше от един странник – Георги и кучето му Сара. Тя се грижеше и за двамата. Купуваше храна и лекарства за Георги, правеше му подаръци за Георгьовден. Това ми го разказа лично Георги в последните дни от живота си, когато тя пак му беше купила лекарства и чай. След смъртта му Сара остана да живее около клиниката. Появи се още едно куче – Мечо. Двамата бяха неразделни улични приятели, но тя ги опезпаразитяваше и ваксинираше. И както става в България, те попречиха на някого. Тя се принуди да им купи къщички и да ги върже срещу клиниката. Разхождаше ги всеки ден – сутрин и вечер, заради тях идваше и в неделя. Чакаше да завършат къщата и да ги прибере при себе си, за да не живеят вързани на улицата. Казват, че във фаталния ден именно тях е дошла да освободи….

Видях я за последно предния ден. От една седмица лекувахме котка, която се влошаваше. Отново направи всичко необходимо. Въпреки че няма надежда, трябва да ѝ дадем шанс, ми каза…

Тя никога не се отказваше и не искаше да евтаназира животните, защото винаги се надяваше на шанса да оцелеят…

Както и аз се надявах два дни…

Но съдбата реши друго.

След трагедиЩе зачетем паметта ѝ като продължим да живеем като нея – обичайки, грижейки се за нуждаещите се, спасявайки, помагайки, борейки се за живота докрай.

Почивай в мир, прекрасно слънчево момиче!

Вече ни липсваш"

В събота, 12 часа, е поклонението пред съдия Мария Москова и дъщеря й д-р Даниела Йорданова в Гробищен парк Бургас.

Екипът на БургасИНФО поднася най-искрените си съболезнования на близките!