Как се приготвя легендарната българска ракия ще покаже Регионалният исторически музей. В петък, от 11.00 часа в двора на музея ще бъде направена демонстрация на технологичния процес с помощта на домашен ракиен казан.

„Все пак, поради особеностите на българското законодателство, няма да бъдат варени джибри, понеже в такъв случай попадаме под ударите на закона и рискуваме сериозна глоба, въпреки че цялото събитие е с цел демонстрация, не е с цел изваряване и консумация или продажба на продукта“, уточняват от там.

Инициативата е наречена: „С перо и лист хартия край казана за ракия“, като организаторите се обръщат с покана и към майсторите на словото да се включат в блиц стихоплетство: „Надяваме се проявата да събуди Калиопа в душите на поетите и да стане стимул за вдъхновена поезия“. Произведенията ще бъдат отпечатани в отделна книжка.

Посетителите ще научат интересни факти за произхода на питието, а в аванс директорът на музея д-р Милен Николов разкри любопитни детайли:

Консумацията на ракия сред българите е документирана още от края на 14 в. в известие от турския пълководец Лала Шахин. Днес някои учени смятат, че това сведение е късен фалшификат, но мнозина не приемат това твърдение. Преди няколко години прочутият български археолог проф. Константин Тотев открива в царската цитадела Трапезица фрагмент от керамичен съд с надпис, според който собственикът е пил „ракиня“. В Западна Европа по това време дестилираният алкохол се е продавал основно в аптеките като лекарство. А в някои от немските градове обаче бил забранен, понеже мъжете много обичали да се лекуват прекомерно с него.