В около 2300 обекта на промишлеността, медицината, селското стопанство и институтите за научни изследвания в България се използват радиоактивни отпадъци, заяви от парламентарната трибуна служебният министър на енергетиката Владимир Малинов, предаде БГНЕС.

Пред депутатите министърът каза, че развитието на ядрената енергетика изисква отговорно управление на генерираните отработени ядрени горива и съответно радиоактивни отпадъци.

Малинов добави, че съгласно европейската директива радиоактивните отпадъци се погребват в държава-членка, в която са генерирани, освен ако по време на изпращането между съответните държави-членки и друга държава-членка или трета държава не е влязло в сила споразумение за използване на съоръженията за погребване в едно от тези на други държави-членки на територията.

"АЕЦ Козлодуй" и притежателите на лицензи за използване на радиоактивни източници обработват и съхраняват междинно в обектите си всички генерирани радиоактивни отпадъци до предаването им на ДПРАО“, обясни Малинов и уточни, че в ДПРО се извършва преработване и междинно съхранение на кондиционираните радиоактивни отпадъци, които ще бъдат погребани в национално хранилище – площадка „Радиана“, на територията на АЕЦ „Козлодуй“ след пускането му в експлоатация.

"Излезлите от употреба източници представляват отпадък и се предават в специализирано поделение – постоянно хранилище за радиоактивни отпадъци в Нови хан на ДПРАО, където се обработват и съответно съхраняват", каза още той.

До 2050 година в България трябва да има хранище за съхранение на отработеното ядрено гориво от АЕЦ "Козлодуй" и опасни радиоактивни отпадъци.

Към днешна дата не е опрелено конкретно място у нас, на базата на което да започнат конкретни пруочвателни дейности за изграждането на ядрено хранище за дълбочинно съхранение, допълни министърът и посочи, че с това не бива да се спекулира.