“Не е имало по-катастрофална година за производителите на грозде, по-ужасна не е била реколтата от 10 години насам. Заради сушата, добивите са на една трета от прогнозните. Спрямо миналата година са с 50% надолу”. Това заяви Ивайло Пандов, който доскоро бе винопроизводител, а вече е един от големите производители на грозде в България. Той посочи, че българските лозя са узрели рано и са дали лош продукт, заради горещините това лято.

“Навякъде където продават грозде за вино, пише, че е българско, но не е. Сезонът на гроздобера у нас приключи, защото започна много по-рано от обичайното, средно през август. Тогава не може да се прави вино в домашни условия, защото в мазето е топло. Сега на пазара има само вносно от Гърция, Румъния и Македония”, сметна производителят. Посочи сушата и горещините за виновни.

“Грижите, които ние полагаме като торене, рязане и растителна защита, са същите всяка година, но тази суша беше дълъг период от време. При лозята високите температури не са най-опасните, опасно е дълго време те да продължават, тогава влагата се изпарява от почвата. Дори с капково напояване, при 40 градуса няма как капката да влезе в коренната система на лозата, защото тя се изпарява веднага, щом капне”, заяви Пандов и посочи, че качеството на гроздето също не е добро.

“Самото грозде е дребно, не е месесто, това предполага малко гроздов сок, които да се преработи за вино”, заяви още производителят и посочи огромните загуби в сектора, като предрече фалити.

“Тази година е най-тежката за всички гроздопроизводители в България. Цените се увеличиха, но те не могат да компенсират загубите от две трети от предвидените добиви. Моята себестойност на грозде в периода, преди да започне гроздобера, беше 1,20 лв. След като претърпях загубите от реколта, тя стана 2,40 лв. Максималната цена на продаваното грозде на едро е 1,2 без ДДС - ето, няма как да възстановим тези загуби. На дребно гроздето стига до 1,8 лв. но печалбата е за търговците, не за производителите. Ние получаваме субсидии, колкото нашите колеги земеделци, с царевица и слънчоглед. Нашите разходи може да стигнат до 1000 лв. на декар, а взимаме по 30 лв. на декар, както и те. Затова секторът ще претърпи фалити или колеги ще оставят лозята за година, за да си починат от кризата”, посочи производителят.

“Продаваме продукцията само на едро, за винарните, но те имат условията целогодишно да произвеждат вино. Преработват това, което остане при винопроизводството, като го изваряват на ракия или друг алкохол”, заяви Пандов.

Той посочи, че от тази добавена стойност на гроздето печелят и хората, които приготвят вино за собствени нужди, след което джибрито варят на ракия.

“Специално за ракия българинът търси мускатови сортове. Мускатът е хит на пазара. За вино най-често се взима мерло и каберне. Питат и за мавруд, но такъв се консумира много малко и реално истински мавруд има много малко. Новите насаждения са минимални, а старите отдавна са амортизирани”, заключи производителят.
Източник: Труд