Коледа е един от най-обичаните и дълбоко почитани празници в България, съхранил множество традиции и обичаи през вековете. Как обаче се е променил начинът, по който се празнува Коледа в различните региони на страната, и какви са тенденциите днес? Съхраняват ли се старите обичаи, или те се адаптират към съвременния свят?

Коледните традиции играят ключова роля за съхраняването на българската идентичност. Как те се предават на новите поколения и каква е тяхната роля в утвърждаването на културното наследство? Съществуват ли специфични регионални различия в коледната трапеза и каква символика се крие зад тези различия?


Важен елемент от празничния дух са и коледарите – техните обичаи носят благослов и послания за здраве и благоденствие. Каква роля играят те в местните общности днес и какво е тяхното място в съвременното празнуване?


Не на последно място, бъдникът остава символ на традицията, а неговото значение варира в различните части на страната. Как тези практики и символи се вписват в богатата тъкан на зимните празници и как те преплитат по-древни вярвания с коледния дух?


В следващите редове ще потърсим отговори на тези въпроси от доктор Милена Катошева, главен асистент и уредник в Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ – БАН), за да надникнем в богатството на българските коледни традиции.


Ето какво разказа тя каза по темата за ФрогНюз:


В наши дни, по различни причини, много хора живеят разпръснати по света. Но щом наближат празниците, човек винаги иска да се върне при близките си, там, където е родният му дом. Празникът събира семействата и около трапезата, и край коледната елха, разменят се подаръци, изпращат се честитки по вайбър, по месинджър, фейсбук… Разбира се не винаги е било така. Някога хората са живели много по-сплотено, големи фамилии заедно, а празникът е протичал по определени „правила“. Някои от тези обичаи са се загубили с времето, други са се съхранили и до днес, макар и често видоизменени. Едно обаче е сигурно – смисълът, който всички ние влагаме – надеждата за по-добра година, за здраве и за благоденствие – продължава да е водещата нишка, която кара човек всяка година, отново и отново, да повтаря онези обредни действия, с които да си „осигури“ тези добри пожелания да се сбъднат.


Коледните обичаи в традицията се предават през поколенията, освен в семейна среда, и чрез провеждането на различни инициативи от страна на музеи, на читалища, на други културни организации. Такива са и множеството образователни ателиета, посветени на тези празници, които Националният етнографски музей провежда – месене на обредни хлябове, изработка на сурвачки. Винаги тези ателиета включват и подготвена специално презентация или филм за съответната тема. Така още от малки децата се запознават с обредите и обичаите и това им помага да бъдат и у дома съпричастни на празника, да разбират значението му и се надяваме това знание да се надгражда с годините. Така се възпитава и отношение към българските традиции и спомага за съхраняване на българската идентичност.


Хлябът заема може би най-важно място на празничната трапеза. В миналото в домовете са приготвяли три вида обредни хлябове, замесени с квас. Първият е посветен на Бога (богова пита, боговица, светец, божичняк) с изображения на кръст и с просфорни печати; вторият – на стопанството, земеделието или даден занаят, и отделно – кравайчета и колачета, предназначени за „добрите гости“ – малките коледарчета и коледарите, които ще посетят дома на празника, за да донесат в него благи вести и късмет. Приготовлението на хляба в този ден следвало специални действие – брашното се пресявало три пъти и трябвало да се прекади. Водата за замесване да е донесена от мома или млада булка, още нераждала. Водата следвало да е мълчана, неначената и цветна. После идвало ред на изписването на хляба, върху който се отразявало цялото битие на човека от едно време, всичко, с което някога си изкарвал прехраната. Изобразявала се кошарата с овцете, воловете, нивата с купните и кръстците, ралото и др.


По традиция трапезата на Бъдни вечер трябва да включва нечетен брой постни ястия – сарми, боб чорба, печен боб, пълнени чушки, ядки, сушени плодове, жито. На трапезата се поставя също и мед, сол, чесън. Тиквата също присъства в обредите на Бъдни вечер; от нея се приготвя тиквеник, който се поставя на обредната трапеза. Виното също е сред задължителните храни на трапезата на Бъдни вечер. Народът смята, че солта, хлябът и виното са Светата Троица на човешката храна. За някакви специални различия в ястията по региони не мога да твърдя със сигурност, но знам например, че в някои региони за сармите се използва ориз, а в други – булгур. Чувала съм също, че в смолянско не се правят сарми, а освен жито се вари още ечемик, просо и каквито изобщо зърнени култури се отглеждат в региона.


Стародавна българска традиция е от полунощ на Бъдни вечер до сутринта на Коледа (Божѝч, Божѝк или Голяма Коледа) коледарски чети да обикалят къщите в селото, за да възвестят с песен и благослов раждането на Млада Бога. Към всеки член от семейството „добрите гости“ отправят пожелания с песен – пеят на стопанката, на младата булка, за новороденото, за момата. Знаят песни и за орача, за овчаря, за свещеника, за кмета, за кръчмаря. В песните за младите се пее за любовта и задомяването, за хубостта на момата, за юначеството на момъка. Момата дава своя „вит-превит кравай” на най-възрастния коледарин (станеника), а той благославя отново за благополучие на цялото семейство. Във всеки дом коледарите са дарявани с пара, с месо, сланина, брашно, боб, лук, вино. С тези продукти те си устройват угощение в дома на „станеника” и разпределят дарените им от момите краваи. Приемало се, че момък, който е бил коледарин, вече е годен за женене. Днес обичаят се е загубил в неговата традиционна форма, извършва се по-скоро като възстановка, но смисълът и посланията продължават да са едни и същи: да има здраве и берекет за всички!


„Още на Малка Коледа, след като минат коледарчетата, момъкът, който вече е за женитба, или младоженякът, ако няма момък, ще се облече в празнично облекло и ще отиде в гората. Тамо ще дири да намери тригодишно дъбово дърво, церово или граница; ще го отсече и изкастри клоновете, така щото да изгледва право равно дърво. Дебелия край ще отреже с трион, а тънкия – с брадва. Дървото трябва да бъде толкова дълго, колкото да може да влезне в къщата; ако е дълго, сече се всякога, т. е. скратява се откъм тънкия край. В дома жените и момите пременени ще го посрещнат. Като влезне в двора, той ще застане на старите врата (къщните врата) и ще пита: „Славите ли млада бога?“ На това жените и момите отговарят: „Славим, славим; добре ни дошъл!“ Момъкът тогава влиза, като говори: „Язе в къщи и бог с мене!“, а другите отговарят: „Амин, дай боже!“ Той влиза в къщи, отива при огнището и слага дървото. Сега иде наред миросването на дървото, което след туй миросване става бъдняк. Миросването се извършва по тоя начин: момъкът провъртва недълбока дупка в дървото, но откъм дебелия край; в тая дупка ще се сипе зейтин, ще се тури темян и восък. Някои наместо зейтин ще турят прясно масло кравешко. След това дупката ще се затвори с клинче. Като се свърши миросването, тоя край на бъдника ще бъде увит в чисто бяло конопено или ленено платно. Предпочитали са лененото платно. Като се увие в платното, бъдникът е миросан, осветен. Сега с него има работа бабата, т.е. най-старата в къщата. Тя го зима и го гужда изправено край огнището, дето ще седи до вечерта…“


Димитър Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, 1914.


В Кюстендилско с бъдняка се върши следният обред. Като се отсече дървото, пази се да не падне на земята. Обикновено се отсича много дебел дъб, докаран у дома, и от него се отсича един клон. Тоя клон се вписа в къщи вечерта със залепена на него вощеиа свещ. Като го вниса, казва: „За много годни. Дошъл е Божпк, носи ни берекет във всичко: ягнета, ярета, хлебороднц ръжове, бяла пшеница, дълги овеси, големи гроздове, натегналн дървета (с плодове) “ и пр. (Баба Пена, с. Тръновлак.) В това село и в другите околни на бъдняка се казва прикладник. От прикладника правят заглавки за ралника, А от дъба, които бил отсечен и донесен тоя ден в къщата, се правят колци за плет, с които ограждат нивата, за да не могат да я обират бродници.


Самият Димитър Маринов още в началото на миналия век споменава, че „обредът или обичаят, с който бъднякът се отсичал, донасял в къщи и приготвял, е на угасване; днеска се среща много нарядко.“ Факт е обаче, че сред благопожеланията по Коледа често срещаме и до днес такива като: „Пожелавам Ви искрата на бъдника никога да не угасва в дома Ви!“
Източник: Фрогнюз