Повечето източноправославни християни отбелязват Рождество Христово на 7 януари, ние обаче - на 25 декември.

Защо?

Руската православна църква, Сръбската православна църква, Йерусалимската православна църква и манастирите на Света гора празнуват Коледа на 7 януари. В Сърбия, Македония, Русия, Грузия, Черна гора, Северно Косово, Босна и Херцеговина на 6 януари празнуват Бъдни вечер. Арменската църква празнува Рождество Христово и Богоявление на 6 януари.

Доскоро и в Украйна Коледа се отбелязваше на 7 януари, но през 2023 г. православната църква на Украйна реши да премине към грегорианския календар.

В България по решение на Светия Синод от 1967 г. от следващата - 1968 г., Българската православна църква преминава към Григорианския или наричан още "поправен Юлиански" календар. Синодът отправя специално "Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква".


Оттогава църковните празници се празнуват по новия стил, а подвижните празници (като Великден) се изчисляват според Юлиянския календар, т. е. по стар стил.

Григорианският календар се ползва в целия свят. Наречен е на папа Григорий XIII, който го въвежда през 1582 г.

Предшественикът му - Юлианският календар, въведен в Рим през 46 г. пр. Хр и наречен на Юлий Цезар, довежда до разлика от 10 дни спрямо истинското астрономическо време и това налага поправката преди столетия.

След Втората световна война Рождество Христово престава да бъде официален празник празник в България (между 1947 и 1990 г. – НРБ), но с решение на IX народно събрание от 28 март 1990 година този статут му е възстановен.

В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата. Източните църкви празнуват това събитие на Богоявление (6 януари) още по времето на император Константин Велики, преди 336 г. В III век Ориген увещава християните да не го празнуват на този ден, като посочва, че на този ден праведният Йов и пророк Еремия скърбели. Църковните отци от III и IV век (св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блаж. Августин, Климент Александрийски) посочват 25 декември като исторически по-подходяща дата на Рождество Христово, вероятно като част от противоборствата им с митраистите. В Рим Рождество Христово се празнува през втората четвърт на IV век, в Антиохия в 375 г. св. Василий Велики въвежда празника в Константинопол в 379 г., по други сведения около 377 г. по заповед на император Аркадий и внушението на св. Йоан Златоуст, а в 430 г. започват да го празнуват в Александрия, в Палестина около VII век.

Първата църковна служба на празника се датира от науката в V век.

Думата „Коледа“ произлиза от латинската дума calendae – „първият ден от месеца“ (календи). Други разновидности на тази дума са: Ко̀ла̀да, Колѐдна, Колѐнда. На старобългарски названието е Колѧда. На други езици името на празника често се свързва с представите за деня му, като за начало на новата година (като смятан в миналото за ден на зимното слънцестоене), както и за рожден ден на Исус Христос или въобще за ден от голямо значение.