Православният свят почита днес св. Мартин Изповедник, папа Римски. Той защитавал истинското църковно учение от лъжеученията. Еретиците били покровителствани от император Констанс (641-668).

Еретиците били покровителствани и от император Констанс (641–668 г.), който споделял техните убеждения. Папа Мартин свикал в Рим поместен събор, на който ереста била осъдена, а еретиците - предадени на анатема.

Като узнал това, императорът обвинил папа Мартин в държавно престъпление, в предателство. По заповед на Констанс двамата защитници на православното учение, Максим Изповедник и папа Мартин, били насила закарани в Цариград, където били изтезавани и съдени като политически престъпници (553 г.). Положени били много усилия да се съгласят с учението на еретиците.

И двамата обаче останали твърди в православните си убеждения и не престанали да изобличават лъжеучението на монотелитите. След като претърпял много оскърбления и лишения, папа Мартин бил изпратен на заточение в Херсон Таврически (Крим), където след две години починал, като до края на живота си останал непоколебим изповедник на православното учение.

Днес имен ден празнуват: Мартин, Марти, Марто, Мартина, Марта, Мартен, Мартена, Мартинела, Мартинел.

Страстната седмица

Освен това днес започва Страстната седмица (седмицата на страданията). Това е последната седмица от живота на Исус Христос и е наречена Страстна седмица, тъй като на славянски думата "страст" означава страдание. Затова седмицата е посветена на възпоменанието на последните дни от земния живот на Спасителя - на неговите страдания, кръстна смърт и погребение.

Всяка година православните християни очакват със смирение Страстната седмица, за да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството. Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва - в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение.

Всички служби през Страстната седмица се отличават с особено дълбоки религиозни преживявания за православните християни. В богослуженията през тази седмица се възпроизвежда историята на страданията на Исус Христос, както и неговите последни наставления.

Според църквата последните дни от Великия пост са време да изпитаме себе си, да се замислим какво сме научили от Исус Христос и доколко сме се приближили към идеала, който въплъщава той.

На Велики понеделник Исус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се тълпа. Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в гнева си Божият син прекатурил масите на търговците.

Какво трябва да се прави на Велики понеделник?

На първо място е необходимо да отидете на църква, а след завръщането си у дома да се заемете с домакинските дейности - почистване и подреждане на дома.

Започнете първо с почистването на килимите. След това измийте всички съдове и пода. Почистете местата, които са по-трудно достъпни. В дома не трябва да остава прах, в противен случай това може да привлече злите духове.

Обърнете внимание и на дрехите в гардероба. Подредете ги. Изхвърлете или подарете това, от което не се нуждаете.

На Велики понеделник трябва да се обърне специално внимание на почистването на прозорците. На този ден слънчевата светлина трябва да влиза в дома ви без никакви препятствия.

Не отказвайте помощ на нуждаещите се. Говорете с близките си и се обърнете към Бог.

Жените, които искат да запазят красотата и младостта си за дълго време, на този ден трябва да сложат нещо златно във водата и след това да се измият с нея.

Какво не трябва да се прави на Велики понеделник?

Тъй като Великият пост все още продължава, православните вярващи трябва да спазват забраните на Страстната седмица, която се счита за най-строга.

По-специално, не трябва да се консумират месни и млечни храни. Изключение правят бременните жени, децата, хората, страдащи от различни заболявания и пътуващите.

Не организирайте шумни пиршества. Не е желателно посещението на развлекателни заведения.

Забраната важи за кавги и обиди. Не бива да обиждате хората около вас и е нежелателно да се обезкуражавате.

На Велики понеделник е забранено да се празнуват рождени дни и венчавки.

Затова на Велики вторник Исус прекарал в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение.

В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника. На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, предимно от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме.

Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал:

"Вземете, яжте, това е моето тяло!". После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете". След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден. В този ден се отслужва Света Василиева литургия.

Този ден е най-очакваният ден през Страстната седмица от децата, защото се боядисват яйцата за Великден. На този ден се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в червено. С първото боядисано яйце, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота.

Велики петък, известен още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Исус Христос, и е посветен на неговите страдания. Сутринта на Велики петък се отслужват т.нар. царски часове, а около 11.30 часа се изнася Светата плащеница. Вечерта на Велики петък при плащеницата с изобразеното на нея тяло на мъртвия и положен в гроба Исус се извършва т.нар. опело Христово. На Велики петък не се прави нищо - разрешено е само да се рисуват боядисаните вече яйца.

На Велика събота се отбелязва погребението на Господ Исус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината - ада. Когато Христос починал като човек, тялото му било положено в гроба. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. В третия ден душата и тялото отново се обединили и тялото възкръснало от мъртвите. Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб.

Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравяват с "Христос воскресе!", а отговорът е "Воистина воскресе!".